Българинът обожава да се тупат по гърдите и да си присвояват чужди успехи. В такива ситуации изпада в див оргазъм, просто е цар. Такъв е и случая 17 ноември 1993 година.
Видиш ли как България е победила Франция и от тук насетне френския футбол и тръгнал нагоре. Французите започнали да се занимават с детско – юношеската си школа, да градят таланти. Е, кога най – накрая френския президент ще ни изпрати едно благодарствено писмо по случай световната и европейскта им титла? Разбирачите - тихо. Едно ще кажа бля, бля, бля. Пълни глупости. Кога най – накрая българина ще си свали трибагрените очила и ще си сложи космополитните? Да, това няма как да стане освен, освен ако не затънем до ушите във фекалии и по точно когато вкусим от тях, но тогава е твърде късно.
Колко добре щеше да е за нас тази знаменита дата за българския футбол никога да не се беше случвала. Сега нямаше да имаме тези огромни непокрити очаквания към националния ни и клубен футбол , щяхме да си знаем мястото и да не се самозаблуждаваме колко сме велики. Поне имахме един светъл миг, който ни топли и ще ни топли в студените зимни дни.
Една малка справка ще покаже, че футболистите станали Световни шампиони през 1998 година и Европейски шампиони през 2000 година са играели професионален футбол по време на тази така забележителна дата за българския футбол 17 ноември 1993 година. Изключение прави един единствен футболист Никола Анелка, който започва кариерата си през 1995 година в ПСЖ.
Ето футболистите играли на световното във Франция през 1998 година и отборите в които са играели през 1993 година.
Вратари:Фабиен Бартез – Олимпик Марсилия, Бернар Лама – ПСЖ, Лионел Чарбониер – Оксер
Защитници: Лоран Блан - Сент Етиен; Марсел Десаи – Милан; Лилиан Тюрам – Монако; Бишенте Лизаразу – Бордо, Винсент Кандела – Тулуза, Франк Лебьоф – Страсбург,
Полузащитници: Зинедин Зидан – Бордо, Юри Джоркаеф – Монако, Дидие Дешан – Олимпик Марсилия, Патрик Виера – Кан; Емануел Пти – Монако, Робер Пирес – Метц, Ален Богосян – Олимпик Марсилия, Кристиан Карембьо – Нант, Бернард Диоменд - Оксер
Нападатели: Тиери Анри – ФК Версай, Кристоф Дюгари – Бордо, Давид Тразиге – Платенсе Аржентина, Стефан Гюварч – Гингам
Новите футболисти на Европейското в Холандия и Белгия през 2000 година са:
Вратар: Улрих Реме – Анже Франция
Полузащитник: Йоан Мику – Кан
Нападатели: Силвен Вилтор – Рен
Всички тези футболисти станали световни и европейски шампиони са по-скоро резултат, ако изобщо може да бъде давано подобно определение на неучастието на Франция на Европейското първенство през 1988 г. в Западна Германия и Световното през 1990г. в Италия.
Сегашното футболно поколение на Франция, което би трябвало да е плод на загубата им от нас на „Парк де Пренс” е гола вода. Изпитват трудности със знайни и незнайни отбори. Какво се случва в този момент с теорията на журналистическата гилдия – разбита е на пух и прах, като Великата испанска армада на 29 юли 1588 година. Явно няма да получим благодарствено писмо от президента на Франция за успехите им на футболния терен, но пък нищо. Ще се задоволим с докладите на ОЛАФ.