SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Вече почти се преполови есенния полусезон в "А" група. Има нови отбори и треньори в шампионата, но някои неща не се променят. Става дума за треньорските клишета преди или след мач. SportaBg.com ви предлага извадка, Топ 10 от най-често срещаните банални фрази, които се чуват по българските терени. Разбира се те са много повече от 10 и има много които сме пропуснали.

10. "Никой не може да се чувства сигурен за мястото си в състава"

Това е изключително често срещана реплика от родните специалисти. По този начин се цели да се изтъкне, че в отбора има голяма конкуренция. В повечето родни отбори това изобщо не е така. Съставите са на 80% еднакви в повечето мачове. Има доста "мега твърди" титуляри, които сякаш и да си вкарат 5 автогола пак ще има място в състава. Липсващата конкуренция е един от големите проблеми на българския футбол.

9. "Аз съм треньорът и аз вземам решенията"

Подобни реплики са доказателство за изключителното нежелание на повечето ръководители да контактуват с медиите (които все пак съществуват за да предават нещата на феновете). По-голямата част от тях се мусят когато журналистите ги питат защо са пуснали този или пък са извадили онзи, или защо допускат една и съща грешка в схемата и т.н. Ако можеха да избират, може би щяха да предпочетат да няма медии. Доказателство за това е начин по който се явяват на пресконференции по-голямата част от тях. Сякаш това е досадно задължение и гледат по-бързо да претупат нещата. А именно прозрачността в действията е начина, по който може футболист, ръководство и фенове да бъдат едно цяло.

8.  "Дано съдията да свири 50 на 50"

Тези думи преди мач стана много популярни преди няколко години и сега всеки ги хвърля преди някой мач, без да се замисля колко са абсурдни. Какво значи съдията да свири 50 на 50? Ако има 20 фаула в мача, значи трябва да даде 10 за единия и 10 за другия отбор, независимо кой колко е извършил. Или пък ако даде дузпа за единия, даде дузпа и за другия. Вероятно все пак се има предвид да свири безпристрастно, макар че това определено е най-идиотския начин по който може да се каже.

7. "Съдията е престъпник, беше дошъл тук с поръчка"

Подобни изказвания взеха доста да се изтъркват. Абсолютна истина е, че родните съдии грешат повече от нормалното, вярно е че много често оказват сериозно влияние върху крайния резултат, но да откажеш да правиш анализ на играта и да се измъкваш по подобен начин е най-малкото непрофесионално.

6. "Не видях добре положението, не мога да коментирам"

В много случаи същите тези, които изричат горната реплика, на следващия мач казват тази или пък "Моя практика е да не коментирам съдийството". Подобно поведение е изключително недостойно и показва липса на елементарна доблест. След като си такъв борец за правда, трябва да признаеш когато съдията ти е помогнал. В това няма нищо лошо, това че съдията е допуснал грешка, не значи че изпълнява поръчка на твоя отбор. Досега обаче не си спомням (може и да бъркам) нито един случай, когато ръководител на даден отбор да си е признал, че му е било помогнато.

5. "Стига глупости, какъвто е терена за нас, такъв е и за тях"

По този начин, представителите на единия отбор искат да оправдаят примерно, че не са правили ремонт на терена от 35 години и тревата вече става само за посеви. Или пък че преди срещата са полели терена с вода, за да подгизне и тактиката на по-техничния гостуващ отбор да отиде на кино. Това са типични селски прийоми, които трябва да се изкоренят. Интересно е как например ще обяснят на хората от лицензионната комисия на УЕФА, когато идва да инспектира терена им, че е по-добре да си потърсят друга работа и да не се занимават с глупости, тъй като терена е еднакъв и за двата отбора.

4. "Оттук нататък всеки мач е финал"

Това се казва винаги, когато до края на сезона остават 5-6 кръга и дадения отбор се бори да не изпадне. Доста куха по своята същност, тъй като по принцип финала е един и след него става ясно дали си печеливш или губещ.

3. "Искам грозна победа"

Когато Станимир Стоилов стана треньор на Левски той беше първият, който се осмели да каже, че футбола трябва да носи удоволствие на хората, трябва да се играе по правилен, европейски начин и да не се мисли за резултата, всички го обявиха за идиот и още го наричат подигравателно "правилния". Такива хора се радват, когато любимия им отбор бави цял мач играта, не излиза от наказателното си поле, кюска топката на където види, но накрая удържи преднината си или пък падне с по-малко. Тогава приблизително стана много популярен израза, че "искаме грозна победа", "играта не ни интересува", "единственото което има значение са точките", който изричат много родни наставници, като някакъв антипод на думите на Мъри.

2. "Излизаме всеки мач за победа"

Няма треньор в България, който да не е казвал тази реплика, но като изключим Левски, ЦСКА, Литекс, Локо София и може би периодично още някой, всички отбори НЕ излизат за победа в гостуванията си, освен ако разбира се мача не е на живот и смърт.

1. "Играем мач за мач"

Абсолютния първенец в класацията ни! Това е най-популярната реплика сред футболисти и треньори. На кръг я чуваме поне двайсетина пъти и е толкова втръснала и банална, че чак не е за приказване. Освен това е абсолютно идиотска. Да оставим настрана, факта че един отбор не може по никакъв начин да се развива, ако няма дългосрочна стратегия за бъдещето, но нали все пак за отделните мачове се дават точки, които важат за крайното класиране! Как ще играеш мач за мач, като от всеки един такъв ти зависи точковия актив? Това наистина е най-абсурдното и пагубно мислене за един футболен клуб.

Трябва да признаем обаче, че голяма част от тези реплики, се изричат и от много треньори и в много добре развитите във футболно отношение страни, но това не ги прави по-малко глупави.

Очаквайте следващата събота, класация с журналистически клишета!

Още по темата:

Пеневизми

Футболни бисери