SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

You’ll never Walk Alone

Горе споменатият девиз със сигурност буди възхищение у хората обичащи футбола. Ливърпул изживява най-колосалната криза в цялата си 118 – годишна история. Отборът се намира на 18 място с 6 спечелени точки от 7 двубоя. Ливърпул се превърна от отбор – претендент за титлата ( през сезон 2008-2009 ), до тъкъв за изпадане.

Но кое направи това възможно? Как най-титулуваният футболен отбор в родината на играта се оказа на дъното? И има ли спасение от това положение?

In Rafa we trust ( В Рафа ние вярваме (букв.)), знаме с този надпис се извисяваше на стадион „Олд Трафорд”, когато вечните съперници Манчестър Юнайтед и Ливърпул се изправиха в поредният си епичен сблъсък, разбира се то ( знамето ) бе в ръцете на фенове на Юнайтед. Всъщност според мнозина именно Рафа Бенитез бе виновен за бързата деградация на ФК Ливърпул. Феновете на отбора намериха повод, пък в продажбата на ключов играч като Чаби Алонсо причина за 7-мото място миналият сезон. Мърсисайдци бяха фаворити за титлата  (2008-2009) със същият състав от миналият сезон без въпросната персона, подвизаваща се в момента в Реал (Мадрид). Доста не логично ми се струва да се каже, че Бенитез е довел до падението на Ливурпул. Не че не е той, но просто причината, основната, не се крие в него, поне според мен.

Собствениците на клуба продължават да правят „въртели” за покупко-продажбата на колоса от града на Бийтълс. Същевремено Ливърпул продължава да тъне в борчове, според неофициална информация до момента дълговете на 18-кратният шампион на Англия са около £ 450 милиона. Човекът престрашил се да купи клуба, трябва да покрие поне 35 % от тази колосална сума, плюс цената на самият клуб, които според авторитетното списание за бизнес „Форбс” е 350 милиона от кралската валута. Не е нужно да си Питагор, за да събереш тези две суми и да получиш £ 800 милиона като крайна цена, за да притежаваш Джерард и ко. При това клуба продължава да бъде на загуба, което допълнително ще отежни положението на бъдещият/тите „щастливец-и”. Всъщност в момента на Ливурпул им трябва някои като руският милиардер и собственик на Челси Роман Абрамович, които да не се интерисува от цифрите, които неговият отбор „поглъща”. Но на хоризонта все още няма такъв „рицар на бял кон”, които да изведе Ливурпул от мизерията и нищетата и да го качи на върха, там където по принцип трябва да е. „ Кени Далглиш създаде Ливурпул, Янките го разрушиха” – собствениците на клуба не ги е грижа за него, но не те са главните виновници за състоянието на клуба.

Играчите на Ливърпул, 11-те на терена, бяха излезнали в неделя (миналата) срещу непретенциозният отбор на опашкаря, термин, които не обичам да слагам за някои отбор, особено ако същият е от Висшата Лига на Англия, но които тук просто по принуда ще сложа, с надеждата да вземе „лесни” три точки, а изхождайки от, това че при гостуванията си на Арсенал и Челси същият бе инкасирал общо 10 гола, даваше допълнителни криле на отборът на Рой Ходжсън. Но какво стана всъщност  -  11- те в червено бяха тотлано надиграни и „наритани” от отбора, завършил на 6 място в Чемпиъншип миналият сезон, и то насред крпостта им – митичният „Анфийлд”. Да ще кажете, това е частен случаи, но аз ще отвърна, че не мениджърът, с продажбата на някакъв играч, не собствениците, които запазват целостта на отбора, но не дават и цент за него, са виновни за „престижното” 18 място, а играчите, играчите на Ливърпул. Те са единствените, от които трябва да се търси някаква сметка. Торес, смятаният за най-добрият нападател в Английската Висша Лига. Джерард, заедно с Лампард пък се имат за най-добрите халфове в Англия, Рейна, човекът взимал индивидуалната награда на Висшата Лига за най-много чисти мрежи, повече от колкото на „светилата” във вратарските постове Петр Чех и неостаряващият Едвин ван Дер Саар. И със тези играчи ( разбира се пропускам още куп други) Пулл е на дъното.

Единственото „окъпано” в логика заключение,  е това че играчите на Ливърпул са виновни за положението на колоса. Не Рафа, не „Янките”, а техните любимци.

Намирането на подходяща стратегия за „оцеляването” на Ливърпул и възвръщането на неговото могъщество са почти оксиморони. Рой бе привлечен в клуба, за да го стабилизира, но играчите очевидно не са още в състояние да направят тази промяна. На бившият на Фулъм не му е лесно, но пък кои казва, че хубавите неща стават лесно. Все още е рано да даваме оценки за неговото господстване на бившата вече крепост „Анфийлд”.

Първата част от „аннтикризисният пакет – мерки” със сигурност е продажбата на клуба и изчистване както вече казах на поне 35 % от много милионните му дългове. Освен това играчите трябва да се променят и Ходжсън трябва да върне духът на Ливурпул, онзи дух, които съсипа Шева и компания в Истанбул преди пет години, същият, които направи 4:4 на „Стамфорд Бридж”, оказал се и последният мач на Ливърпул в Груповата фаза в Шампионската Лига, същият които обръщаше невъзможни мачове. Това време може да се върне и трябва, докато не е безвъзратно изгубено.

Англия и Европа искат Ливърпул, този когото познаваме, а не този които е кандидат за влизане в Чемпиъншип. „Рецептата” за съживяване на гиганта е в ръцете на самите играчи на клуба. Все още ми се вижда пресилено сравнения между Лийдс Юнайтед и Ливърпул, те са в мечтите на феоновете на Юнайтед и за момента ще си останат сано там. Въпроса е че на Пул предстои много важен преход, преход, които изисква време, а това време тече.

Честно казано вече ми липсват мачовете на Ливърпул срещу Челси в Шампионската Лига. А на Вас?!

Все пак You’ll never walk alone Ливърпул.