Не е имало човек свързан по някакъв начин с Левски, който да не е бил съкрушен от нещастно изпуснатата победа срещу Лил. Именно такива моменти обаче показват разлика между синия клуб и голяма част от другите български отбори.
Въпреки, неприятна серия от загуби и особено позорната игра срещу Локомотив в последния кръг, стадионът беше пълен, защото сините фенове са показали, че не забравят доброто и няколко поредни слаби мача не могат да заличат магическите мигове, които преживяха с любимците си през този сезон. Така беше и когато героите на разказвача на приказки Мъри Стоилов се мъчиха през ужасяващия сезон 2007/08. Тогава противно на клишето, че привържениците подкрепяли отбора само във важните мачове и когато вървял добре, внушителна бройка застана твърдо зад отбора и оставката на треньора не бе поискана нито веднъж, въпреки огормното изоставане. Дори с право бе потърсена сметка на Тодор Батков, когато направи грубата грешка, да изгони разказвача и да върне отбора с 3 години назад, но
това е друга тема.
На една от последните тренировки преди срещата с Лил, се събраха повече фенове, отколкото ЦСКА напоследък има в официалните мачове и издигнаха един изключително силен транспарант "Не играйте за точки, играйте за Левски". Впрочем сините привърженици винаги са се отличавали с изключително мъдри писания по стадионите. Характерно за публиката е, че винаги е показвала и социална ангажираност. Последният пример за това беше, че българската наука и образование бяха защитени със специално подготвен плакат и това е изключително достойно във време когато тази тема е актуална и натрива носовете на тези които смятат, че хората които ходят по стадионите са простаци и мислят само как да се сбият.
В четвъртък вече футболистите в сини екипи наистина не играха за точки, а играха за Левски. Неоспорим факт, е че Левски стоя по-добре от Лил на терена и заслужаваше победата, игра със сърце и нямаше нито един играч, който не е завладян от тръпката, независимо дали е юноша на клуба и от каква народност е. Това е важно за ИСТИНСКИТЕ фенове на отбора, за тях няма значение, че някой папагал на другия ден ще напише, че Лил бил играл с резервите или пък че турнира Лига Европа не бил от значение за тях (това упорито клише е тиражирано абсолютно винаги, когато Левски постигне голяма победа, въпреки своята абсурдност, тъй като не може един отбор със зъби и нокти да се бори да влезе в евротурнирите, а накрая да "отпише" турнира, независимо от коя страна е), както и че чужденците играели само за пари.
ИСТИНСКИТЕ фенове са тези, които скандираха "Иво, Иво", така както пееха с цяло гърло при 0:1 от Тампере в 89-тата минута през 2007. ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски няма да наричат Иво Иванов с обиден прякор и да го нарочат, няма да обявят Ясен Петров за несъстоятелен, заради това че е направил смяна, която се прави при 80% от треньорите по целия свят в такъв момент. Те няма да отрежат гредите или да тръгнат по акъла на някой самозван водач, защото са му спрели финансовата инжекция от 3000 евро на месец.
Чест прави и на треньора Ясен Петров, който не си изми ръцете с един футболист, както направи един негов червен колега при подобен случай преди години. Чест прави и на всички футболисти, че намериха сили да излязат пред камерите и да защитят своя съотборник, а не да подминат журналистите и да се качат в автобуса, както правят след неуспешен мач на "Армията" (извинявам се на "Васил Левски").
ИСТИНСКИТЕ фенове си тръгнаха от "Георги Аспарухов" със сълзи на очите, но доволни от отбора и знаейки, че за нелепия изравнителен гол не е виновен нито Акалски, нито Иво Иванов, нито Гонзо, нито сегашния треньор, нито предишния треньор, а една ужасна случайност. В четвъртък Левски изигра четвърти пореден спиращ дъха мач на своя стадион в Лига Европа и именно това е важно, а не разни точки, варианти за класиране и други статистически данни. Това всъшност е най-важното за ИСТИНСКИТЕ фенове на Левски.
Снимка: Андро Дюлгерян/SportaBg.com