You are here:   Home Други Анализи и коментари Данчо, докога ще те търпим?

Данчо, докога ще те търпим?

Понеделник, 08 Ноември 2010 18:18 Валентин Видолов

От известно време най-успешният спорт в България се управлява от един доста незаинтересован човек, който с някои свои решения изнервя всички. Това е шефът на волейболната федерация инж. Йордан Лазаров, който не един път доказва, че не може да управлява федерацията адекватно.

Лазаров започна да се проявява още през 2008 година. Тогава имаше скандал, че тестостерона на Пламен Константинов е повишен и излезе информация, че капитанът на националния отбор е вземал допинг. Лазаров действа супер неадекватно. Той излъга на няколко пъти медиите, всички българи, както и самия Константинов. Данчо каза, че пробата на бившия вече капитан на националния отбор, взета в Правец, е положителна и в кръвта му има забранени субстанции, а освен това заяви, че ако Пламен не бъде изваден от отбора може да има последствия за националния отбор на Олимпиадата. За капак на всичко Данчо Лазаров държеше и теорията, че на Константинов е правена проба в Корея. Всичко това се оказаха обаче пълни лъжи, които бяха отхвърлени от доктора на националния отбор Динко Захариев, който заяви, че нито една проба на Константинов не е била положителна, а изследване в Корея въобще няма. Лазаров твърдеше, че и всички проби са положителни и е правена проба в Южна Корея. Друга лъжа на Лазаров беше опровергана от треньор на националния отбор по лека атлетика - доктор Ангел Лозанов, който заяви, че повишаването на тестостерон не е наказуемо и даденият състезател или отбор не може да бъде наказан.

През 2007 година България не се представи добре на Европейското първенство в Русия, където нашите завършиха осми, макар че допуснаха само две загуби - срещу домакина Русия и намиращите се в страхотна форма финландци. Това коства глава на Мартин Стоев, който стана най-успешния български национален селекционер от последните години. Той изведе тима до трето място на Световното първенство през 2006 и трето място на Световната купа през 2007, но беше изгонен по най-долния начин от Лазаров, който се направи отново на интересен.

През 2008 Лазаров назначи италианския специалист Силвано Пранди, който наистина се оказа много добро попадение като национален селекционер. България не започна много добре под ръководството на Пранди с няколко загуби в Световната лига, но италианецът направи националния ни отбор същатата машина, която беше преди и подмлади значително отбора като даде шанс на млади и перспективни състезатели, които за бъдеще ще заместят подобаващо сегашните титуляри. Това са: Светослав Гоцев, Николай Пенчев, Константин Митев, Владислав Иванов и други. По-малко от година, след като пое националния отбор, Пранди спечели първото си значимо отличие с националния отбор. България завърши трета на Европейското първенство през 2009, като в мача за третото място отнесохме Русия с 3:0 гейма. През тази година националите имаха изключителен малшанс, който ги споходи още в мачовете за Световната лига, където сърби и италианци направиха всичко възможно ние да не играе на финалите в Лигата, а на Световното първенство допуснахме изключително нещастна загуба от Куба, която единствено с много късмет ни победи. Да ама това не стигна на Лазаров и той почти сигурно ще направи поредното си смешно решение като уволни Пранди. За момента още нищо не е сигурно, но вероятността италианецът да остане е минимална. А кой тогава ще поеме националния отбор??? Въпрос, на който дори и Лазаров не може да отговори.

Женският волейбол в последните години загуби блясъкът си, но един сърбин възвърна славата на националния ни отбор. Драган Нешич обигра отбор, който може да прави много неща за бъдеще, той започна от нулата като подмлади отбора и покрай по-опитните изграждаше млади състезателки, които вече са готови да бъдат титулярки. 2009 беше силна за националките, който стигнаха до третото място в Европейската лига. Година по-късно момичетата на Драган Нешич бяха още по-подготвени и записаха една чудесна година първо се класираха без проблеми за Европейското първенство, а впоследствие победиха много силния отбор на Сърбия на сръбска земя с 3:1 гейма и се класираха без проблем за финалната четворка на Европейската лига, където след изключителна драма победиха домакина Сърбия и момичетата играха финал срещу Сърбия, който обаче загубиха нещастно. Все пак те имаха и втори шанс да се класират за Гранд При, но просто конкуренцията беше убийствена, но се видях, че дори и срещу сили като Русия, Беларус, Холандия и други нашите момичета взеха по гейм два от най-силните европейски волейболни нации, а дори победиха холандките. Догодина отбора ще е още по-подготвен и ще се представи добре и на Европейското първенство, а защо да не влезе и в Гранд При. Да ама без подходящ треньор вече в края на септември Нешич беше освободен от националния отбор като основен мотив за това е не добри резултати. Незнам дали Лазаров е гледал и един мач на женският национален отбор през тази година, но едвали е направил това, след като освободи Нешич, който върна славата на женския национален отбор.

Последното смешно решение на Лазаров беше преди по-малко от месец. Освен, че имаше неяснота кога ще започне първенството, не се знаеше и колко отбора ще участват в Суперлигата, като решението беше повече от смешно - 12 отбора в първия ешалон на българския волейбол. Изпадналите отбор на Славия и Монтана останаха в групата, а аутсайдерите Черно море БАСК и УНСС изкараха късмет или по-точно дадоха пари под масата, за да влязат в Суперлигата, макар че не бяха убедителни дори и във Висшата лига. Още от първия кръг си пролича, че така няма как да станат мачове, които завършват за по-малко от час и четири отбора, които определяно нямат място, пък и класа да играят в най-висшия ешалон на българския волейбол, а от това губят всички.

И за край само ще спомена, че миналата година в държавното първенство за жени нямаше никакви премии за шампионките от ЦСКА, вицешампионките от Марица и бронзовите медалистки от Левски, но за сметка на това Данчо Лазаров присъства на финалния плейоф между Марица и ЦСКА, но какво от това.

Докога още ще те търпим, Данчо? Дали не е време ти да се усетиш, че просто не си за тази работа и ако продължаваш така ще убиеш най-успешният ни отборен спорт в момента.