Преди има-няма десетина дни авторитетният "Франс футбол" публикува мащабно изследване. Захвана се да брои коя страна колко играчи има в петте най-големи първенства на Европа. Излязоха интерсни, но и очаквани факти.
Едва ли някой е открил топлата вода с извода, че най-много са бразилците. Та те са навсякъде! Или че англичаните си играят у дома, а не обикалят Европа. Къде да ходят, като тяхната Висша лига е най-силната в света?
А къде сме ние? Някъде на дъното. Имаме доста играчи в чужбина, но за големите първенства пръстите на едната ръка стигат. 1, 2, 3, 4, 5 - и толкоз! При това само един играе на най-високо вино - Димитър Бербатов в Манчестър Юнайтед. Той обаче вече не е национал.
А сега иде реч точно за тях, защото предстои мач със Сърбия. Контролата е на паметната за нас дата 17 ноември. Преди 17 години националите биха Франция с 2:1 и се класираха за световното първенство в САЩ, за да постигнат най-големия успех на българския футбол. 17 години по-късно отново играем мач, но приятелски. Не е толкова важен като онзи с Петлите, но за Лотар Матеус си е от голямо значение. Така трябва да е и за футболистите, тях сигурно още ги боли от онзи мач на 19 ноември 2008 г., когато сърбите им натриха носовете и ги отнесоха с 6:1. Някои са отново в отбора, но има и много нови лица.
Оттогава до днес нашите извървяха дълъг път, главно назад, а сърбите - ту напред, ту назад. Сега може и да ги бием, но още им дишаме прахта, стане ли дума за трансфери в чужбина. За сравнение: ние имаме петима в петте големи първенства, те имат 29. Това си е отбор и половина, а нашите не стигат дори за футбол на малки вратички. За предстоящия на 17 ноември мач в състава са само двама - Мартин Петров от Болтън и Валери Божинов от Парма. Мартин е във форма, възстанови се от контузия, влезе да играе и дори вкара. Валери не беше във форма, но сега май е - в четвъртък отбеляза за 1:0 срещу Сампдория. Победата изкачи Парма от 20-о на 16-о място в класирането. Валери е убеден, че отборът му няма да изпадне. Други грижи имат звездите на Сърбия - Деян Станкович и Милош Красич. Техните проблеми са не дали ще изпаднат, а дали ще станат шампиони с Интер и Ювентус. Двамата обаче няма да дойдат в София, контузени са. За сметка на това пристигат други двама от Италия - дебютантите Адем Ляич (Фиорентина) и Иван Радованович (Болоня).
За Бербатов стана дума. Няма ги и още двама. Стилиян Петров се контузи, а Илиян Мицански има само 111 минути за Кайзерслаутерн. Не му се събира дори мач и половина. Как да го извикаш? Има и един от Германия - Валери Домовчийски, ама той е във Втора бундеслига. Миналия сезон беше в Херта, там е и сега. Тогава съотборник му беше Гойко Качар, този - не е. След изпадането на отбора от елита сърбинът бе прилапан от Хамбургер. Нашият си остана в Берлин.
При големите може и да нямаме, но при по-малките - колкото щеш. Двама идват от Васлуй, в момента тимът може и да е на четвърто място в Румъния, ама някак си не минава за голяма сила. В Русия двама са в златната среда - Благой Георгиев с Терек и Чавдар Янков с Ростов, а един - Иван Иванов, драпа да остане в елита с Алания. Ама май ще изпадне. Натам отиват нещата и с Николай Димитров в Касъмпаша. Сърбите, които ще дойдат в София, също си имат играчи в Русия. С една разлика - техните (Александър Лукович от Зенит и Зоран Тошич от ЦСКА) се борят за шампионска титла. За сметка на това пък вратарят ни е на ниво. Николай Михайлов е най-добрият в първенството на Холандия, миналия сезон стана шампион с Твенте. Този пак се е запътил към титлата.
Каквото е - такова е! Място за вайкане няма. Матеус вече показа, че с по-малко приказки и повече работа става.
Надежда Кърликова, ''7 дни спорт''