Явлението "Литекс" е изключително вредно за българския футбол.
Снощи, на мача между Литекс и Локомотив София, станахме свидетели на поредната от "ония" победи на тима на Гриша Ганчев. И тези мачове, които попадат в графата "ония" през този сезон вече взеха да стават твърде много.
В мача им с ЦСКА, съдията не дава две чисти дузпи за "червените" и Литекс вкарва нередовен гол, в мача им с Черно море получават измислена дузпа, както и в мача със Сливен, дузпа за "сините" е подмината на мача им с Левски, отделно от това изравнителния им гол пада след несъществуващ фаул, срещу Славия услужливия човек в черно подминава отново кристална дузпа за "белите", Монтана грозно ляга на ловчанлии, като при първия им гол, бранител на домакините се вдига крака за да мине топката, Литекс вкарва нередовен гол срещу Локомотив София, а освен това пак е подмината дузпа в полза на гостуващия отбор. Отделно от това "оранжевите" се радват на комфорта да получават купища обратни фаулове и други подобни, влизащи в графата "леки подпирания". СТИГА! Всичко си има мярка. Ако се случи веднъж, бихме предположили че е случайност, ако е два пъти - късмет, ако стане три пъти- съвпадение, но когато се случва толкова многократно става дума за тенденция. Май пъчещия се пред камерата след всеки двубой с наглата си усмивка Трифон Попов е единствения който още не го е разбрал. Дори той обаче допусна, че на снощния мач съдията бил направил "грешцица", но "нали и съдиите са хора и те бъркат"... Любо Пенев пък бил взел решение да не коментира съдийството, което му беше любима тема докато беше в ЦСКА.
Литекс поначало не е обикновен футболен отбор. По света няма такъв "гранд", който няма най-важните неща които трябва да притежава един футболен отбор - фенове и история.
Какви фенове има в Ловеч? Най-малкото което може да се каже за тях е странни. Като ги гледа човек има чувството, че дори ако Литекс играе полуфинал на Шампионската лига, на Градския стадион в Ловеч ще има 700-800, най много хиляда души, а агитката ще наброява около 67 ентусиасти.
Каква история има Литекс? Накратко никаква. Въпреки трите шампионски титли и очертаващата се четвърта, които има отбора, нещото с което ще бъдат свързвани са съдийски аванти, уговорени мачове и т.н. бандитски прийоми. Стадионът в Ловеч никога не виждал паметни мачове, с препълнени трибуни. Футболът никога не е водил до всенародни празници в града. Литекс никога няма да има такива славни футболисти, които да играят със сърце и душа за отбора и след това да станат легенди почитани от идните поколения, каквито са Аспарух Никодимов, Георги Димитров - Джеки и т.н. за ЦСКА, каквито са Павел Панов, Иван Вуцов и т.н за Левски и каквито без съмнение един ден ще станат хора като Тодор Янчев и Христо Йовов. Такива си има всеки нормален отбор в България независимо от това колко успехи има. Литекс обаче няма и няма да и да има. От там минават и заминават само наемници. Няма такива определения като "свещената оранжева фланелка" или "прословутия ловешки дух".
Литекс е просто един символ на неуспешния преход в България. Литекс се роди от амбицията на един човек и под Покрития мост, нещата винаги ще изглеждат фалшиви. Ако утре Гриша Ганчев реши да се премести и да почне да дава пари в Берковица, Павликени или Троян например, нищо няма да се измени особено. Може пак да им сложи оранжеви екипи, може да си вземе всичките футболисти, които сега играят в Ловеч, тъй като те са просто наемници, може да кръсти отбора по същия начин. Може дори да си вземе същите фенове, защото се дочува, че доста от тези които "дерат" гърла за фирмения отбор, получават пари за тази дейност.
Литекс винаги ще бъде един паразит, който ще дърпа българския футбол надолу. Няма никакви изгледи това да се промени и нещото от Ловеч винаги ще зло срещу което другите трябва да се борят.
Снимка: Любомир Гутев/Sportabg.com