През 1992 г. Куентин Тарантино взриви киното с голям филм, чието име е непреводимо на нито един език. Reservoir dogs звучеше названието на английски. В България преводът първо бе “Кучета в резерв”, после се наложи “Глутница кучета”.
Спори се дали и двете са точни.
Днес се разгаря дискусия кое от двете имена ще легне точно на 30-милионната осанка на Димитър Бербатов в “Манчестър Юнайтед”. Във вторник България си пусна телевизорите, за да види как нашият ас гони 1/4-финал в Шампионската лига. Видя го обаче само един-два пъти, сгушен на скамейката под сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът даже бе уловен от камерите как се забавлява, сочейки на помощника си Майк Филън леко отпуснатата фигура на Бербатов на реда под тях.
Странната роля на звездата в Театъра на мечтите предизвиква главоблъсканици и в Англия, и у нас. Защо голмайстор №1 за сезона е резерва в ред големи мачове? Чува се теза, че специална клауза в договора на българина за суперпремия при голям брой голове за сезон “го вади” от състава тъкмо когато е в най-добра форма и вкарва. Случва се трета пролет поред. Но това са просто слухове.
По-реалистично е да се сетим за режисьора на тази драма. Когато излизаше Reservoir dogs в началото на 90-те, сър Алекс Фъргюсън вече бе изградил име на диктатор, който не трепва пред нито една звезда. Раздели се с гиганти като Робсън, Хюз и Шарп, защото не спазваха режима. Инс също си тръгна със скандал. По-късно не се преклони и пред Бекъм, когото дори уцели с обувка при скандал в съблекалнята. Фъргюсън знае кой кога му трябва и кой кога - не.
Талантът на Бербатов явно е нужен, за да отключва защитите на отбори, които “паркират автобуса” срещу “Юнайтед”. Така може донякъде да се обясни, че бележи често срещу “Болтън”-ите и “Блекбърн”-ите на Висшата лига. Точките са си точки. Срещу “Челси” или срещу “Блекпул” - все дават по три.
Петте най-класни съперника на “Юнайтед” са “Арсенал”, “Сити”, “Ливърпул”, “Челси” и “Тотнъм”. За трите си сезона в “Юнайтед” Бербатов е изиграл като титуляр срещу тях в първенството 19 от 28 мача и има 5 гола. Но не е безспорен, особено при гостуванията на грандове.
Когато Фъргюсън иска отборът му да е глутница, усещайки, че не достига класа за надиграване, Бербатов сяда до него. “Юнайтед” се подчинява на войниците Флечър, Скоулс, О'Ший, Парк и, естествено, Руни. Сър Алекс отива на битка с бойци, а на футболен мач - с футболисти. Биткаджиите гонят съперника, бият се, налагат страховито темпо. И така компенсират недотам високата индивидуална класа сега, която отборът имаше например с Тевес и Роналдо преди 2 г.
Това е една гледна точка. Но има и други.
Бербатов е изиграл 33 мача през сезона, в 28 е бил титуляр и в 5 - резерва. Забил е 20 гола. Новият му конкурент Хавиер Ернандес записа също 33 двубоя, но само в 17 от тях е започнал от началото. Но има 16 попадения. При несменяемия Руни везните за втори нападател се клатят между мексиканеца и Бербатов. Грахчето е по-млад с 8 г. Сериозен аргумент срещу каузата на българина. Както и “сушата” му в Шампионската лига, продължаваща от октомври 2008-а във вече 18 поредни мача.
Каквото и да се таи в главата на Фъргюсън (не по-малко гениален режисьор от Тарантино), Бербатов няма защо да се отчайва. Дали куче в резерв или един от глутницата за свирепи битки, 30-милионният нападател е резервирал мястото си в един от най-успешните клубове на света. “Юнайтед” не блести, но прави силен сезон и се бори за 3 купи. Славата ще стигне за всички, а мачове за изява има достатъчно. И името на българина “Бербатов” ще го има в афиша.
Динко Гоцев, ''Труд''