SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Второкласни чужденци и занемарена работа с младите дърпат черно-белите надолу.

Срещу Светкавица Локомотив направи един от най-срамните мачове в клубната си история. Домакинската победа дойде след 17 минути игра и още 73 минути срам. Тук обаче няма да се спирам на самия “двубой”, тъй като станалото между 16.20 и 17.47 часа на Лаута не е някакъв прецедент в световния футбол. Имало е и ще го има. Черно-белите фенове обаче явно бяха усетили какво ще става и едва около 1000 от тях бяха предпочели да дойдат на стадиона в парка зад ВСИ въпреки двете поредни победи и очертаващата се трета такава. Големият проблем на Локомотив не са единичните мачове като този със Светкавица. Истинският проблем е липсата на стратегия за развитието на клуба. Защото на моменти черно-бялата общност се пита дали изобщо има клуб. Да, празник по случай 85-ия юбилей стана. Той обаче се получи, заради визитата на сръбския гранд Цървена звезда. Обидно малко хора дойдоха на площада и би било престъпление да се прави сравнение с онази вълшебна вечер на 16 май 2004 г., когато на същото място 40 000 черно-бели сърца ликуваха. Тогава обаче имаше общност, а сега тя е на път да изчезне.
Дори стадионът не можа да се напълни за мача срещу Звезда, водена от големия Роберт Просинечки.

Голям проблем за Локо е и загубата на идентичност. Затова е и отливът от трибуните. Тук не става въпрос за липсата на собствени юноши в отбора, а за това, че публиката не може да припознае повечето от играчите като свои любимци. Няма и как да стане, след като независимо какви глупости направи Юнес Бенжелун, той е титуляр. Той може да ходи с личния си автомобил на лагер, да участва във фолк клипове, да пуска елементарни голове. Всичко това обаче се прощава и той винаги е абониран за титулярното място. Виж, ако Мартин Кавдански сгреши само веднъж, то веднага бива закован на пейката и заклеймен като  “неставащ”. Само в Локомотив Сержиньо може да избута арогантно Даксон от топката, когато се готви да бие фаул, и за това да няма реакция от пейката. Само в парка зад ВСИ македонецът Драги Коцев за година и половина като нападател може да играе в почти всички мачове и да не отбележи гол и пак да бъде налаган. За явлението Ненад Лукич пък изобщо не си струва да се пише. То не бе интерес от Арсенал, Манчестър Юнайтед, Тотнъм, Ливърпул, Аякс. Толкова брутално никой играч не е бил бутан в Локо. В крайна сметка потърпевш от това е самият футболист, тъй като за момента очевидно не е готов да играе голям футбол.  Разбира се, потърпевш е и Локомотив.

Най-емблематичен обаче е случаят с аржентинеца Пабло Компанучи. След серия от слаби мачове спортният директор Бранко Милованович обяви гръмогласно, че го гони. Да, ама не, както казва един тв херой от недалечното минало. В първия момент, когато се отвори дупка в състава заради отсъствието на няколко играчи, Компанучи бе включен в групата. За твърдата резерва в световно неизвестния Леотар (Требинье) Милош Релич също се намери място сред 18-те, а след това и на терена. Такова обаче нямаше за нито един от тримата юношески национали на Локо. Дори срещу абсолютен аутсайдер като Светкавица и при липсата не четирима основни играчи място за собствени юноши в групата няма. А това означава само едно - израсналите на Лаута с черно-бялата идея момчета нямат бъдеще в родния си клуб при настоящите обстоятелства. Дори да са с класа над останалите, те са орисани да търпят унижението да са под второразредни чужденци. Поне при сегашните порядки на Лаута, когато в групата се връща изгонен за некадърност само и само да не е момче от школата.

 Подобен геноцид срещу собствените кадри сигурно не е имало в 85-годишната история на клуба. А за резултатите от него не ми се иска и да помисля. Всъщност, ставащото в Локомотив е огледален образ на кризата и безпътицата в целия български футбол. Почти във всичките ни професионални клубове отношението към младите е откровено казано мърляшко. Само в Литекс преди време обърнаха внимание на школата си и след това имаха щастието четирима юноши в основния състав да вдигнат два пъти шампионската титла над главите си. През следващите няколко години ловчанлии ще са отново фактор, тъй като са първенци във всички юношески групи и се грижат за децата си. Сега всички реват, че националния ни отбор бил трагичен и нямало светлина в тунела, освен тази от идващият отсреща влак. Гарантирам, че скоро друга няма да се появи, ако клубовете процедират както в последните години. Най-елементарното оправдание за президенти, директори и треньори е, че в школите не се работи добре и не подават качествени играчи. По-евтино да се вземе готов чужденец. Да, по-лесно е да се вземе някой неуспял на Запад чужденец, отколкото да проявиш търпение към собствения кадър. Ако през 1986 г. на Димитър Пенев бе заповядано да налага някой Саканоко,  нямаше да го има Христо Стоичков.

В Локо пък през 1984 г. никой нямаше да се сети за напъдения да служи в Димитровград Христо Колев (Бащата), тъй като неговото място щеше да е заето от взетия от гръцката Втора дивизия Сержиньо. Нищо че след това Бащата стана шампион на Гърция с Панатинайкос и бе на Световните финали в Мексико. Ако беше сега, никой нямаше да го чака и щеше да го запрати в Брестник или Раковски.

В резултат на тази идиотска политика чужденецът идва, взема двойно повече пари от българина и отива да си ги харчи в родината. Това е едно своебразно изтичане на пари от и без това бедстващата ни страна. От тези пари в страната и клубовете нищо не остава. Школите буксуват и не произвеждат футболисти. Успехи също няма, а само кратко самозалъгване, че с безразборния внос на играчи се прави нещо. С тази философия я докарахме дотук - националният отбор пропуска поредни големи финали, интересът към футбола намалява, а оттам и от компаниите, искащи да се рекламират чрез него. Оттам намаляват и приходите, интересът към мачовете, и за да съществуват, нашите отбори волю-неволю прибягват до доброто старо тото неро. И се получава въртене в омагьосан кръг, от който няма излизане. Най-глупавото в ситуацията е обвиненията към школите, че не произвеждат качествени футболисти. А това е най-абсурдното обвинение, тъй като, с малки изключения, никой не се е грижил за тях в последните 3 петилетки. Няма бази, треньорите в ДЮШ са на мизерни заплати и за да се изхранят, са принудени да правят какви ли не мушморощини, тъй като, когато се приберат у тях, няма какво да оставят в семейната каса. Е, как в тази ситуация треньорите могат да си вършат съвестно работата? И е разбираемо, че  лансират напред децата на по-заможните родители, които са склонни да им дават “хонорари”.

Таланти се раждат и ще се раждат. С тях обаче не се работи или се работи погрешно. В Локомотив отношението към школата е направо престъпно. И мачът със Светкавица го показа най-красноречиво. От много време на Лаута децата, като навършат 15 години знаят, че и Марадона да са, нямат шанс в родния си отбор, тъй като ще се появи поредното менте от чужбина и по устав ще бъде титуляр. Гадното е, че тези малчугани са закърмени с черно-бялата идея, а някой след това като Баба Яга им се озъбва и им казва, че не са попаднали на подходящото място. Питайте за това Симеон Райков, за когото в Локо се сетиха, че е техен юноша едва когато с фланелката на Левски стигна до националния отбор. Няма как едно момче да го накараш да дава всичко от себе си, да жертва удоволствията на младостта, след като не му очертаваш перспектива. В Локо децата знаят, че бъдеще в клуба нямат и тези които остават, го правят заради любовта към черно-бялата идея. Съвсем друго би било, ако пред момчетата се очертае перспектива, че могат да се реализират във футбола през родния отбор. Коренно различно в понеделник би било настроението на тренировките на различните отбори от школата, ако в събота при победата над Светкавица бяха дебютирали, да кажем, двама от тримата юношески национали. Тогава и останалите ще знаят, че имат шанс и трябва да работят повече. И трудът им ще бъде възнаграден. Това обаче засега са само мечти.

А за детските черно-бели мечти има само Баба Яга. Дори Локомотив да постигне заветната мечта на президента си за излаз в Европа през това първенство, нищо няма да се промени. Ще има бой до спукване от някой албански или арменски и отбор на стадиона в Бургас или София, а след това свиване на байраците и загуба на време. За да се реанимира българският футбол и в частност Локомотив, на първо време ръководните фактори трябва да се обърнат и да погледнат към корените. С много работа, търпение и не чак толкова много инвестиции школите отново могат да заработят. Първата инвестиция в изкуствения терен на Лаута вече е направена. С малко мерак и търпение може да се постигне и останалото. Само така може да се реанимира футболът ни и след известно време да върне хората по стадионите. Останалото е преливане от пусто в празно. И гарантиран печален край.

Материал: Дончо Донев, вестник ''Марица''
Снимка: Цветан Инджов/ SportaBG.com