SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Само няколко часа деляха Реал Мадрид от мача му с Атлетик Билбао и от възможността отборът да завърши полусезона на върха в класирането. С цели пет точки преднина пред втория Барса и с 16 победи от 19 мача. Фаворити за титлата, те щяха да вкарат своя 67-и гол, а Кристиано Роналдо своя 23-и, с един повече от Лео Меси.

Но въобще не ставаше въпрос за всичко това. Не тогава, не и после. Не става въпрос и за последвалата брилянтна победа с 4:1. Дори Жозе Моуриньо се беше концентрирал върху друго.

Лагерът на отбора в "Мирасиера Сюитс Хотел" в Мадрид не беше толкова за изграждане и сплотяване на колектива, а за получаване на информация. Португалецът искаше да знае едно нещо повече от всичко останало и искаше играчите да разберат, че той ще го узнае.

Искаше да разбере кой му заби нож в гърба!

Кой е издал разговор от тренировъчното игрище? Кой е къртицата в отбора? Моуриньо твърди, че е забранил да се доставят вестници в хотела ("Но тук има интернет, нали знаете" - подхвърли със загадъчна усмивка един играч по-късно.) и че не е чел "Марка" в неделя сутрин. Но разбира се, че е. Малцина треньори са толкова наясно с медиите, колкото Моуриньо, човек със собствено пресаташе, което му доставя папка с изрезки всяка сутрин. Корица на "Марка" показва Моуриньо и Серхио Рамос лице в лице. Дума по дума вестникът възпроизвежда разговора между двамата и Икер Касияс, провел се в петък сутрин в тренировъчната база на Реал Мадрид във Валдебебас. Само два дни след като Реал, играл ултразащитно, отново бe победен от Барселона.

Два дни след като Рамос заяви: "Ние следваме тактиката на треньора. Понякога се получава, понякога не."

Според "Марка" разговорът започнал, когато Моуриньо се обърнал към Рамос и казал: "Вие ме убихте пред журналистите в микс зоната!". На което Рамос отвърнал: "Не, мистер, вие само четете какво пише във вестниците, не всичко, което сме казали."

Моуриньо отговорил: "Разбира се, защото вие, испанците, сте световни шампиони и вашите приятели в медиите ви пазят... и защото вратарят ..." Тогава Касияс, който тренирал на 30 м от тях, се провикнал: "Ей, тренер, тук си казваме нещата в очите!" Друга част от разговора започва с думите на Моуриньо:
- Къде беше при първия гол (на Барселона), Серхио?
- Пазих Пике.
- Ок, но трябваше да пазиш Пуйол.
- Да, но те ни правеха заслони и ние (с Пепе) решихме да си разменим хората.
- Какво? Сега пък треньор ли стана?
- Не, но в зависимост от ситуацията в играта понякога се налагат промени в защита. И понеже вие не сте били никога играч, не знаете как се случват тези неща понякога.

Любезният разговор, в който Рамос използвал даже учтивата форма "Вие", разкрил раздразнението на Моуриньо към испанците и убеждението му, че те са защитавани от пресата. По-нататък намекнал за подозрението си, че точно те са отговорни за изтичане на информацията в медиите. Всичко това в контекста на случката с журналиста от "Ел Паис" Диего Торес, който беше написал редица истории за събития, станали в съблекалнята на Реал, както и на убеждението на "Марка", че Ди Мария пропуска Ел Класико въпреки опитите на треньора да се запази пълно мълчание по случая. Гледната точка на футболиста разкрива обаче един недостатък в дългата кариера на Моуриньо: той никога не е бил играч. Просто не знае какво правят играчите. Това е чувство, изострено от взаимната липса на разбиране, чувство на недоверие и разцепление. То разкрива и нещо друго, една от най-големите пречки, с които Моуриньо се е сблъсквал:

Реал Мадрид не е Интер или Челси, или Порто испанската преса не е английската или италианската и испанските играчи не са същите като англичаните, италианците или португалците. Едно от най-големите и най-често възхвалявани умения на Моуриньо – отношенията в съблекалнята - не е било толкова лесно приложимо тук. Историята сама по себе си не е интересна, интересен е фактът, че е била публикувана, интересно е как е била публикувана и кога. В крайна сметка и други истории са се писали преди. Те са били по-лесно подминавани, тази обаче не. Детайлите, прецизността в цитатите, спецификата на всичко това; безстрашието, с което е била изложена на показ, и мълчанието, с което е посрещната. Контекстът е ключът, особено когато връзката между определени части на медиите и определени хора в клуба е толкова явна. След загубата от Барселона и поведението на Пепе на терена, както и глупавото му извинение сякаш от заложническо видео, нещата, изглежда, вървят към политическо прегрупиране. А за Моуриньо това може да се окаже най-тревожно от всичко.

Цяла неделя се дъвчеше тази история, феновете я разискваха, както и медиите. И не само коментарите на корицата, но и тези вътре във вестника: играч се оплаква, че Моуриньо няма да ги остави да говорят: "Подразни се, че Икер се извинил на Шави (след финала за Суперкупата), а какво направи Пепе с това видео?" И продължава да се оплаква, че "е невъзможно да спечелят мач с осем защитници". Предишния ден "Ел Паис" писа за напрежение между Моуриньо и някои играчи относно тактиката. Някои футболисти искали по-открита игра, Моуриньо ги укорявал за това.
Напрежението в хотела нараствало. Както и всевъзможните теории. Кой би могъл да е издайникът? И дали Моуриньо не е сбъркал адреса? Не само той се бил превърнал в детектив. Предположението, че информаторът на всяка цена трябвало да бъде играч, изглеждало грешно. Футболистите имат приятели и агенти, както и мениджърите. А около всеки отбор се въртят най-различни хора, на всякакви нива в клуба. Информацията е била доставяна под различна форма, а тази тук намеквала, че не става въпрос за просто подшушване, а за нещо по-осезаемо. Представянето на разговора от "Марка" предполага, че не само имат историята, а че имат и доказателство за тази история. Реал, клубът, който обикновено бърза да отрече подобно нещо, сега не казва нищо. А след неделния мач трима играчи излязоха с едно и също изречение: "Не сме тук да казваме, кое е вярно и кое не е." Всеки би си помислил, че им се казва, какво да говорят. Но на "Сантяго Бернабеу" някои са на мнение, и то съвсем с право, че престъплението не е било толкова в изтичането на информацията, а в съдържанието: напрежение в съблекалнята, поражения, имиджът на клуба.

И кой е отговорен за това? Моуриньо

Въпросът е какво ще се случи по-нататък, къде ще свърши всичко това.

На мача в неделя всяко действие се анализираше. Моуриньо не пусна петима играчи, които играха срещу Барселона - Коентрао, Пепе, Игуаин, Лас и Алтънтоп. Но включи шестима, които не се бяха появили срещу каталунците - Йозил, Кака, Марсело, Арбелоа, Варан. Дори Естебан Гранеро влезе в игра. Съставът беше пълна противоположност на това, което Моуриньо направи в средата на седмицата. Имаше смисъл във всичко. Трима португалци не играха, но влязоха двама испанци. Това беше отборът, който някои играчи очевидно са желали. Дали Моуриньо се беше предал? Или е пуснал тези играчи, знаейки, че не би могъл да е губещият в тази ситуация. Ако Реал спечели, те печелят, ако изгубят, той ще каже: "Виждате ли какво става, когато играем по вашия начин?" Или пък просто се е подготвял за сряда, когато няма да има друг избор, освен да атакува Барселона? Моуриньо, който по принцип е толкова активен, стана от резервната скамейка само веднъж през целия мач с Атлетик, в който имаше пет гола, две дузпи, червен картон и още няколко претенции за дузпи. Дали се е страхувал от реакцията на феновете? Дали не се е криел? Дали не се е опитвал да покаже несъгласието си с отбора, който е избрал, нещо като "това е вашият отбор, не моят"? Или е бил, както заяви след това, толкова уверен, че през целия мач не почувствал нужда да застане до страничната линия, за да коригира нещо в играта. Въпреки че Реал губеше на полувремето с 0:1, а Атлетик беше по-добрият отбор през първото полувреме. Имаше много въпроси и малко отговори, най-вече от страна на Моуриньо. Имаше намеци, загатване за гражданска война. Само намеци, но все пак намеци. Когато в 72-ата минута Гранеро беше сменен, за играча, който повече от всеки друг олицетворява промяната в подхода, имаше бурни овации. Феновете, които скандират името на Моуриньо през целия сезон, го скандираха отново. Е, поне някои от тях. Повечето не, даже го освиркваха неодобрително. Една победа в сряда и светът на Реал Мадрид ще се оправи. Моуриньо отново ще се превърне в гений. Сега обаче не е. Това беше може би най-трудната му седмица като треньор на Реал Мадрид. Не че той си го признава много: "Трудна? Защо? Изгубих мач в сряда, подготвих се за друг в петък и го спечелих. Утре е понеделник. Защо да е трудно? Това е първият път, в който съм освиркван, но това не е проблем. Има първи път за почти всичко. Ако бях освиркван в Челси, където не освиркват дори и противниковия треньор, тогава би било проблем. Тук освиркваха Зидан и Роналдо, а сега и Кристиано. Този стадион освирква най-добре в света, защо да не освирква и мен?"

Сид Лоу: "Гардиън"
Превод 7 дни спорт