SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Голяма мъка е да си централен нападател в знаменит отбор от Висшата лига. За една година на „Стамфорд Бридж” Фернандо Торес се превърна в Бербатов на Челси.

Приличат си двамата в много неща. На национално ниво единият се отказа, а другият, макар и европейски и световен шампион, е напът да го откажат от Евро 2012, след като не може да се разпише в Челси.

А всичко изглеждаше перфектно при рекордните трансфери на Бербатов и Торес. И двамата станаха футболистите, за които клубовете им са платили най-големи трансферни суми в историята. Юнайтед даде 30.75 милиона паунда на Тотнъм за нашия. Роман Абрамович пък се изръси с 50 млн. паунда за испанеца.

И двамата са играчи, които направиха фурор в предишните си отбори. Хлапето вкарваше и за Атлетико, и за Ливърпул. Митко - за Байер Леверкузен и за Тотнъм. Но това са клубове, за които не е задължително да печелят всеки мач, защото не се борят за титлата. Там се играе разкрепостено и артистично, без натиск и напрежение, успехът не е задължителен. Там централният нападател може да играе на крилото и да пуска пасове, публиката е доволна на едно вълшебно спиране, на изящен финт, не ръмжи заради една изгубена точка. Можеш да набуташ четири на Рединг и след това да не се разпишеш един месец, няма проблеми. В тези отбори си звезда и любимец, когато правиш чудеса от време на време. На хората им стига. До следващия път! Отбори, на които нивото и на Торес, и на Бербатов приляга идеално.
Виж, в Манчестър Юнайтед и Челси следващият път е следващият мач! И тук ситуацията за добри момчета като Митко и Фернандо се влошава. Ама драстично се влошава! Защото те просто не са от маята на Уейн Руни и Рио Фърдинанд, на Джон Тери и Франк Лампард - биткаджии, хулигани, ако щете! Но победители.

А Торес и Бербо не стават за големите мачове. Стягат се, панират се, гипсират се - те си знаят. Недоверието на Съра към Бербатов си има причини. Една от тях може би е двойният пропуск, който нашият направи срещу Манчестър Сити. В мач за кило кръв и метър кожа - полуфинал за Купата на Англия миналата година. На „Уембли” Бербо, голмайсторът на отбора, не успя да вкара от половин метър пред опразнената врата. Затова Фъргюсън не прощава. Торес пък се направи на Бербатов през септември, когато срещу Юнайтед при 1:3 на "Олд Трафорд" остана също сам срещу празната мрежа и би... в аут. В неделния мач плахият испанец пак закопа своите - от идеална позиция и на празна врата, вместо да шутира, както се очаква от централните нападатели, се замота и топката му бе отнета.

Ясно е защо: Юнайтед и Челси просто не са отборите за Бербо и Торес. Защото там запазваш мястото си само ако даваш минимум 100% във всеки мач. Там няма кой да те чака да ти дойде музата – нито публиката, нито Съра. И въпреки рекордните трансферни суми най-накрая всичко лъсва. Сър Алекс разбра Бербатов отдавна, категоризира го. И май го намрази. Гаври се с него. Пуска го с Блекбърн, с Уигън, със слабаците. Да - вкара му 20 гола в шампионския сезон 2010/11, ама в 11 мача. От тези 20 попадения 11 са срещу Блекбърн и изпадналите Бирмингам и Блекпул. А когато дойде най-важният мач от сезона - финала срещу Барселона за Шампионската лига, Димитър дори не бе на пейката на „Уембли”. Болезнено, но логично и обосновано!
Бербо може и да остане още една година на "Олд Трафорд". Ще бъде там, за да търка резервната скамейка в някой по-оспорван двубой и да играе за купите срещу Олдършот и срещу някой изпадащ. И Торес върви по неговите стъпки. Хлапето просто е в по-ранен етап. Но скоро и той ще бъде отсвирен. Безмилостно! Защото такива са правилата на големите отбори.

Данаил Кънев, ''7 дни спорт''