SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Отивате на море. Естествено, при първата гледка на плажа и водата умирате от кеф. На втория ден се оглеждате и си казвате, че няма по-голямо удоволствие от това да сте далеч от работата, от шефа, от дома си и да разпускате.

На третия ден още помните всичко това. Някъде около шестия или седмия вече мислите за някакви различни развлечения, защото нали веднъж или два пъти в годината сте във ваканция. И на десетия ден вече ви е омръзнало, започвате да се чудите дали да си тръгвате. Добре, нека приемем, че при всеки човек периодите, през които се стига до тези етапи от морската почивка, са различни. Но винаги идват.
Същото е и с модата във футбола. Същото е и с Испания. Тимът изникна от нищото през 2008 година, направи фурор, очарова всички, омагьоса ни с пасовете, но след това изостави разнообразието и постепенно се превърна в тим, който само си подава. И в един момент вече футболът им не е толкова разнообразен и привлекателен, а само успешен. Засега. Така дори най-силните състави са се оказвали предвидими. Интересно е дали предстои промяна или не.
Начало и край

Нямам идея защо, но това европейско първенство ме избива все на спомени. Казват, че когато това се случи, човек остарява. Но сякаш в Украйна и Полша имаше все стари сметки за уреждане. Конкретно при Испания всичко започна от един мач точно с Италия. Иберийците едва бяха излезли от груповата фаза на турнира през 2008-а, когато дори техните журналисти не вярваха, че нещо може да се случи. Там Раул бе нещо като Бербатов у нас. Без него не можело. Пък тогава Луис Арагонес на пресконференцията попита: „Какво сме спечелили с него, че да се притесняваме, че липсва?”. Не получи отговор. Но колегите го намразиха. По принцип той така и не се разбра с журналистите от Испания, като редовно им спретваше по някоя хитрост. Преди полуфинала с Русия например изчака времето за пресконференция да завърши (при УЕФА всичко е по час и удължение няма), за да каже накрая: „Можех да ви обясня и защо няма да подновя договора си с федерацията, но за съжаление нямам време и ще го кажа на колегите от германската телевизия, с които имам интервю”. Испанците полудяха.

Но преди това бе мачът с Италия във Виена. Адзурите бяха световни шампиони, но загубиха с дузпи. И Испания тръгна към серията от титли. Всяко нещо си има начало и край. Все си мисля, че има изключения, но истината е, че няма. Винаги има край. Въпросът е кога ще дойде. И понякога съдбата си прави интересни шеги. След години чакане серията на Испания започна с успех над Италия. Идва ли времето тимът от Апенините да си вземе своето обратно? Интересното е, че в настоящия отбор на Прандели има много нови играчи, които през 2008-а не бяха централни фигури в отбора. Отличава се Пирло, но младата вълна в отбора е готова за революция. Също както тогава, през 2008 година, подмладеният състав на испанците, който имаше своите успехи на младежко равнище, бе вече узрял за успехите. Но на голямо първенство от 10 изиграни мача адзурите имат едва 1 поражение от иберийците, и то през септември 1920 година на олимпийските игри. От тогава имат 5 победи и 4 равенства. Нито един отбор не е успявал да запази европейската си титла, Германия и Русия са стигали до финал, но са го губили при втория последователен опит. Така че в известна степен този финал също може да е ново начало, но за Испания.
Това е четвъртият път, когато на европейско първенство за финал се класират два отбора, които са изиграли и първия си мач на първенството. През 1988 г. Холандия победи Русия, въпреки че загуби дебютния мач. През 1996-а Германия победи Чехия с 2:0 и след това взе и финала, макар и след продължения. През 2004-а гърците започнаха и завършиха с победа над Португалия. По тази логика най-нормалното нещо е Испания и Италия да играят продължения. Но дали пък и тук не е време за някаква промяна и ново начало?

„Смърт чрез 1000 подавания” или „тика-така-начо”
От друга страна, същата идея за „началото и края” може да се разгледа и по друг начин. Защото сега Испания е различен отбор от онзи, който спечели предишната европейска титла. Вижте броя на подаванията, които тимът е правил средно, докато нанесе един удар към вратата на последните 3 големи първенства. На ЕВРО 2012 числото е 58, на мондиала през 2010-а – 44, а на ЕВРО 2008 – 33. Тенденцията е ясно забележима. Има две имена, дадени на испанския стил на игра, които ми изглеждат най-стойностни. Първото е „смърт чрез 1000 подавания”. Много е точно. Потърпевши се оказаха португалците. Те, горките, решиха да вложат максимум енергия, за да пресекат възможността на испанците да разиграват топката в централната зона. И се справиха. Но само за 90 минути. Накрая неизменно идва смъртта, или нейният еквивалент във футбола – поражението. Онези 5 сантиметра разлика в дузпите на Бруно Алвеш и Фабрегас със сигурност може да се дължат и на умората. Като цяло това е името, което използват привържениците на модела „Испания”.

Второто определение е „тики-така-начо”. Идеята е за връзката между катеначото и тики-така футбола. И двата са еднакво скучни, като това определение е запазена марка на противниците на испанската игра. Споменавам го, защото има чудесна връзка с Италия, която е родината на скучното катеначо. Точно адзурите имаха може би и най-доброто лекарство за тези разигравания, което бе видяно и в първия мач на двата отбора в първенството.

Борислав Борисов
Нова Спорт

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ МАТЕРИАЛИ СЛЕД ЕВРО 2012:

• Кристиано със Златната топка? Нека първо да стане лидер
• Финалът на ЕВРО 2012 в снимки
• ЕВРО 2012 в цифри, любопитни факти и статистика
• Европа се прекланя пред ''Ла Фурия'' - вижте какво пишат медиите на Старият континент
• Писна ми от Испания
• Най-добрите 20 играчи на Евро 2012
• СНИМКИ: Фенките на Евро 2012 (Част1)
• Да го размахаш или да ги наместиш?
• СНИМКИ: Фенките на Евро 2012 (Част 2)