SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

България все още няма медал от олимпийските игри в Лондон. Има обаче нещо повече – има своя голям герой! И това за пореден път е Йордан Йовчев. Както бе и в Атина преди 8 години, както е било и в много други случаи.

Откакто миналата събота почти в полунощ той изигра съчетанието си на халки, цяла България и целият свят се питат – ще успее ли да вземе медал? Не това обаче е важното! Защото дори и да остане на последното, осмо място във финала, Данчо вече написа история. Той самият е история! Много по-ценното от медала е това, че този дребен на ръст, но голям по душа човек развълнува една нация, за която обикновено най-големите зрелища са провалите на звездите й.

Надали е имало българин, който да не напълни очите си със сълзи при вида на този целеустремен човек. Застанал пред уреда, който му носеше успехи цели 20 години, Данчо сякаш  събираше сетни сили за последното си изпълнение. За своята лебедова песен. Сините му очи искряха като на светец, а

сребристата му коса грееше като ореол
Мускулите се напрягаха до пръскане, въжетата се опъваха като пред скъсване. Немирните халки се кротваха в ръцете му, а въздухът трепереше в напрегнато очакване. Последно салто, малка крачка встрани и залата избухва. Той успя! Той издържа! С последно усилие на воля, мисъл и тяло! Братска прегръдка с Краси Дунев (треньор и негов много добър приятел), която казва всичко! Едно огромно „Благодаря!” за това, че те има! Затова, че в името на гимнастиката, на България и на нейното бъдеще ти издържа! Устоя на болката, на къртовския труд, на лишенията!

„В Лондон аз имах две мисии – да бъда знаменосец и да вляза във финала”, призна след изпълнението си гимнастикът. И в двете се справи повече от добре или всъщност ги превърна в една – да прослави България! Защото от събота насам със сигурност цял свят научи за страната на този невероятен човек. В препълнената зала в Лондон дикторът непрекъснато насочваше вниманието към нашия гимнастик. И как иначе – не всеки ден се вижда състезател в спортната гимнастика на 39 години, който участва на рекордна 6-а олимпиада – нещо непостигано от никой друг преди Йовчев! И на всичкото отгоре

той е не просто участник – той е еталон
Преди да се качи на халките, на видео вървят елементи от негови изпълнения, които са влезли в учебник по гимнастика. На екраните в залата многократно се върти запис на съчетанието му. Ако някой е мигнал по време на изпълнението му и е пропуснал елемент – да може да го види. Защото това е уникално!

На другия ден в раздрънкания градски транспорт в София никой не говори за задуха в рейса или за бавното каране на шофьора. Хората се вълнуват от играта на Йовчев. И по-точно от това, което тя предизвика. И ако някой в САЩ не бе научил за България след незабравимото лято на Мондиал’94 (все пак сокърът не бе толкова популярен тогава), то сега със сигурност да разбере. Защото снимката на Йовчев се появи редом до тези на техните звезди Серена Уилямс, Коби Брайън, Майкъл Фелпс... Още повече че в Америка умират за подобни истории, а Йовчев можеше да бъде и техен,

ако бе приел многото предложения за US гражданство
докато живя зад Океана в продължение на 5-6 години. Там той всичко си имаше – и топли зали, където да тренира, и големи звезди, от които да се учи, и перспективи за бляскаво бъдеще. Само че нямаше мисия, за която си струваше да се бори. И Данчо се върна, за да принесе всички тези неща от Америка и у нас – да направи уютна зала, за да върне децата в спорта, да намери пари за подготовка на талантите, да възроди любимия си спорт. Постави себе си и семейството си на безброй изпитания, за да бъде верен на гимнастиката си.

И това ако не е богът на българската гимнастика!...