SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Радващ окото – така мога да определя новият отбор на Челси.

Казвам новият, защото от няколко седмици на сам, ние наистина гледаме един нов и преобразен отбор. Няма го онзи скучен и мога да кажа грозен стил на игра. Стил, който обаче се оказа доста печеливш в предвид, вдигната Шампионската лига през изминалия сезон.

Това лято едно нещо ми направи силно впечатление – хитрата и изключително разумна трансферна политика, която проведе Роберто Ди Матео. Честно казано може би това е най-силното трансферно лято на Челси от онова на ерата Жозе Моуриньо. Ако се върнем малко назад към далечната 2004 година ще си спомним, че тогава Специалния направи подобни трансфери. Е, да тогава наистина се сглобяваше един абсолютно нов отбор, но приликите с привличането на млади играчи са почти същите. Играчи, с които да се сформира един почти нов колектив, който в следващите години да окаже доминация в Европа.

Друго нещо което прави впечатление е начинът, по който италианецът започна да интегрира младоците в състава. Пускането на Райън Бертранд на финала в Шампионската лига и налагането му до момента е едно от доказателствата, че Ди Матео е готов да започне така нужното подмладяване на състава, нещо което неговият приятел Андре Вилаш – Боаш не успя да направи. За разлика от португалецът, Роби успя за нула време да се впише в обстановката на ‘’Стамфорд Бридж’’ вече като старши треньор (бел. ред. нищо, че тогава напрежението бе ескалирало). Едно от най-важните неща, които той направи бе да стане приятел с футболистите. И това даде бързо ефект.

Сега няколко месеца по-късно след онази уникална вечер в Мюнхен, Челси притежава нов и красив стил на игра, отбор пълен с млади и перспективни играчи, но и в същото време с опитни футболисти като Джон Тери и Франк Лампард.

Честно казано никога не бях гледал Еден Азар. Когато се заговори за преминаването му в Челси бях чел само няколко реда за него. Едва тогава ми изкочи негов клип в Youtube, в който почти успя да ме грабне. Все пак макар, че го гледах в контролите срещу ПСЖ и Милан бях леко скептично настроен към него. След онзи двубой по миналата неделя за купа плод и зеленчук както обичам да наричам Къмюнити Шийлд, той отново не успя да ме впечатли чак толкова. И така до преди една седмица, когато настъпи първият мач на Европейският клубен шампион във Висшата лига. Още не бях затворил лап топа, а той вече блестеше на терена и се бе отчел с асистенция та и изработена дузпа, и всичкото това за едва шест минути.

Може би точно тази асистенция и дузпа направиха нещо, което той щеше да трупа още доста време. Те му дадоха това самочувствие, от което се нуждае всеки един играч за да играе в отбор като Челси или било то пък във Висшата лига.

През второто полувреме влезе в игра и друго ново попълнение – бразилецът Оскар. На външен вид скромно и доста слабичко момче. Едва обаче няколко минути след като се бе появил той в игра, направи нещо което все още ми е пред очите. Тогава Иванович му пусна дълъг пас по въздух а тежащия може би 60 килограма бразилец успя да надбяга двама играчи на Уигън в стил Юсейн Болт, а на всичкото отгоре стреля опасно от границата на наказателното поле.

Така четири дни по-късно се стигна до двубоят с Рединг. Азар отново бе посрещнат с обичайните десетки опасни влизания, който бяха просто за ‘’добре дошъл’’ в Премиършип. Но той вече не можеше да бъде уплашен. Още в 17-ата минута навърза двама а след това бе съборен в наказателното поле и логично реферът отсъди дузпа, която бе реализирана безпроблемно от Франки Лампард. В края на срещата когато резултатът вече бе 3:2 за ‘’сините’’, Азар можеше да вкара след като на вратата бе единствено и само един защитник на гостите. Той обаче реши да пусне към Бранислав Иванович, на който вече бе асистирал предният мач и така сърбинът оформи крайното 4:2. Като се замисля, може би малко са футболистите, които биха постъпили като младият белгиец. Защото до момента той вече имаше две изработени дузпи и две асистенция. Вместо да отбележи и да вкара първия си гол за Челси при неговият дебют на ‘’Стамфорд Бридж’’ той реши да запише още една асистенция. А няколко дни по-късно, след мачът с Нюкасъл той вече имаше гол и още едно решаващо подаване за попадение.

Азар определено грабна погледите не само на феновете на ‘’сините’’, но и на цяла Англия а защо не и Европа. Може би той наистина се очертава и не случайно е спряган за новият Джанфранко Дзола.

Другите нови попълнения – Марко Марин, Кевин Де Брюнт, Сесар Аспиликуета и Виктор Моузес обаче все още не са дебютирали официално за Европейският клубен шампион. Ако те успеят да паснат на играта така, както паснаха Оскар и Азар, то Челси наистина съвсем скоро ще се превърне в едно европейско страшилище.

• Момчето си отива...

Снимки: Getty Images/Guliver, AP