Треньорът на Милан Масимилиано Алегри не изживява най-добрите си дни начело на росонерите. Наставникът е заложен на дузпата от президента на миланския гранд Силвио Берлускони, като до момента единствено Адриано Галиани спасява родения в Ливорно специалист.
Още от началото на сезона нищо при росонерите не върви по план. През лятото клубът сълзливо се раздели с голяма част от дългогодишните си звезди. Зеедорф, Неста, Дзамброта, Гатузо и Индзаги си взеха очаквано и дори малко закъсняло сбогом с червено-черната фланелка. След тях с клубът се раздели и Ван Бомел, който се бе превърнал в основен стълб в дефанзивния вал през последните 18 месеца. Дотук добре. Или по-скоро - дотук нищо изненадващо. Все пак говорим за футболисти над 34 години, за които е повече от разбираемо да искат да слязат от голямата сцена. Истинският удар за Милан обаче дойде от друго място. Продажбата на Златан Ибрахимович и Тиаго Силва отслаби неимоверно много росонерите, а липсата на финанси за намирането на адекватни техни заместници преля чашата или по-скоро преобърна отбора.
Кои обаче са виновниците за моментното състояние на Милан? Тук мнозина слагат на първо място Масимилиано Алегри. Разбираемо в 99% от случаите треньорите обират пешкира за представянето на отбора. Но Алегри не е виновен за моментното състояние на росонерите. Да, той не е най-добрият и доказан специалист в света, но е млад и има още какво да учи. А и за какво е виновен, след като му продадоха най-добрите футболисти и ги замениха с такива, по-голяма част от които бяха ходили на „Сан Сиро" само за снимка за спомен?! Неста и Тиаго си заминаха, а на тяхно място бяха привлечени Ачерби и Сапата. Просто няма място за сравнение. Ачерби може да е много обещаващ, но двубоите му в Серия „А" преди трансфера в Милан бяха по-малко от номера (№13), който си избра. Сапата пък имаше един изключително тежък сезон във Виляреал и определено е далеч от най-силните си дни.
От защитата преминаваме към халфовата линия. Гатузо, Зеедорф и Ван Бомел отстъпиха място за Монтоливо, Де Йонг , Констант и Траоре. Определено Монтоливо и Де Йонг са качествени попълнения, но на тях ще им трябва време, за да се сработят. Отиваме малко по-напред към нападението. Индзаги и Ибрахимович за Пацини, Къркич и Нианг. Тук вече става смешно. Да, последните двама имат талант, но им липсват лидерските качествата. Всеки привърженик на Милан на секундата може да изброи поне дузина мачове, които е измъкнал Индзаги с гол с рамо, буза, бедро или някое друго нетрадиционно изпълнение. Ами Ибрахимович? За 2 години в Милан вкара има-няма 50 гола, бе реализатор №1 на тима във всички турнири. И най-важното - когато играта на отбора не вървеше, шведът взимаше всичко в свои ръце и можеше да вкара някой гол от 20-30-40 метра, ей така, със злоба. Да, това е голямата разлика - Пипо и Ибра бяха лидери и просто не се примиряваха със загубите, не им понасяше да са от губещата страна. Такъв им е генът! Да не забравяме и размяната на Касано с Пацини. Скандален, дебел, грозноват, нисък и какъвто още и да е, ФантАнтонио е играч от световна класа. Ако не с гол, то с някой гениален пас може да реши мач. Пацо е реализатор, но не и лидер. Той може да вкара на Болоня и Каляри, сигурно ще се разпише и във вратата на Киево. Но просто в гена му не е заложено да бъде лидер. И за да завършим темата с атаката, все пак да споменем и няколко думи за Ел Шаарави, Робиньо и Пато. Първият е бъдещето. На 20 е, изгаря от желание да се докаже и да стане лидер. В последните мачове непрекъснато бележи, но на него в момента не може да се разчита за някой завързан двубой. Робиньо и Пато са друга работа. Те са отдавна доказани играчи, но никога не са били лидери. Първият е склонен да пропусне дори и невъзможно за пропускане положение, а вторият... ами той е вечно контузен.
Затова всички противници на Алегри в момента трябва да замълчат. Защото се вижда, че скромният Алегри не е виновен за моментното състояние на отбора. Просто в момента Милан разполага с много слаб като единици състав и дори Жозе Моуриньо да поеме росонерите, с този състав той ще се бори най-много за третото място в Серия "А". В Милан си мечтаят за Гуардиола или някой друг доказан специалист, но в момента трябва да си луд, за да поемеш росонерите. Така пак се връщаме на Алегри. Лош, мразен, необичан, май се оказва най-добрият за този Милан. А какво може Макс с качествена селекция видяхме в първия му сезон.
''7 дни спорт''