В България дербито девалвира. И направо щеше да фалира, ако го нямаше Локомотив – Ботев. Дербосваха Литекс – Левски, сега пък ЦСКА – Лудогорец. Какво дерби е това между 15-хилядни градчета и столицата? Всъщност то една столица... мани, мани. Славия и Локомотив са от там. И какво от това? На последния им мач на Овча купел имаше 647 човека.
Знаете ли колко процента са това от населението на София? Почти толкова, колкото е голяма онази работа на комара – нищо работа. На Левски – ЦСКА с повечко фантазия ги докараха до 18 000. С две наум 20 000. Процент, процент и нещо. Толкова хора се вълнуват в София от Левски и ЦСКА. На сто души един. Да ви имам дербито, шопи!
А Пловдив живее с Локомотив, оцелява с Ботев. Без Локомотив – Ботев няма Пловдив. Този град знаеше наизуст датата 4 ноември. Запамети я в момента, в който хрантутниците на Боби Михайлов най-накрая изтеглиха програмата докрай. Е, утре денят настъпва. България и Пловдив доживяха своята неделна футболна проповед
И на нея ще се явят всички. Богопомазаните – на живо, останалите пред телевизора. Но няма нормален футболен фен, който да не го интересува Локомотив – Ботев, който да не му трепва под лъжичката види ли какво представляват я Лаута, я “Христо Ботев”.
В какво се крие магията на този мач? Няма как да го разбере някой извън Пловдив. Това е начин на живот. В София Левски срещу ЦСКА е начин да се сбиеш, да дръпнеш жартиера на тролея, да обърнеш кошче за боклук, да счупиш джама на такси. Дербито под тепетата е нещо друго. Станеш ли веднъж герой в него, това е завинаги. Един гол, при това почетен, но в гладно време издигна Борислав Димитров от обикновен софийски футбалер, до директор на Ботев. Кой стадион в страната е преименуван на Кънчева поляна заради един хеттрик? Примерите за историческата значимост на Локомотив – Ботев са много. Но най-важните са те, феновете. Пловдив е 4 пъти по-малък от София, но дербито му в последните години е винаги по-посетено от софийския еквивалент. И ще е така десетилетия напред. Защото под тепетата обичат... себе си. Да, Локомотив - Ботев си ти, той, ние, те, всички
Няма пловдивчанин, равнодушен към този двубой. Без значение в “А” група ли се играе или в Е оборотное. Този мач остана единственият наистина български. И знаете ли защо? Защото хората, които отиват на нег, знаят къде отиват. Знаят кои са създали митологията на сблъсъка. За тях Чико, Чумби, Зико, Зума, Бащата, Еду са икони. Извинявайте, но на Бесика още пеят за Бащата! А сектор "Г" вече забрави кой е Спас Джевизов!? Ето затова Локомотив – Ботев е български, истински наш мач. Той се играе 90 минути, а след това 364 дни е начин на живот. Величието на този мач се крие в неговата неприкосновеност
Това е последният, това е единственият двубой, който не бе опорочен, на който тъмните сили не посмяха да посегнат. В последното десетилетие не един и двама червени апологети се усъмниха в достоверността на Левски – ЦСКА. Разкриха кръговете, превърнали вечното дерби в буфосинхронистко сборище. С Локомотив – Ботев никой не посмя да извърши това. Пардон, един се пробва. Петре Григораш не знаеше къде се намира и какво прави, изпускайки една дузпа на Лаута. След това го биха. И други работи му правиха, заради които го е страх да мине дори покрай картата на Пловдив. Затова дори когато не са взимали 10 месеца заплата, гладните Христолови войни излизат и се бият на живот и смърт с кюстендилската версия на Локомотив. Затова изпадналият вече черно-бял отбор бие Ботев с 2:1, за да го повлече със себе си.
Ето това, уважаеми, е величие! Великите неща не могат да се купят. Те се уважават. Локомотив – Ботев е едно от тези неща. То се предава от баща на син, то е религия, то е всичко, то е Пловдив, то е България! Аз ще го гледам. А ти?
Илиян Радков, 7 дни спорт
ОЧАКВАЙТЕ МНОГО СНИМКИ, ВИДЕО И ИНТЕРВЮТА СЛЕД ДЕРБИТО МЕЖДУ ЛОКОМОТИВ И БОТЕВ В НЕДЕЛЯ САМО В SPORTABG.COM!