Това решение няма начин да не предизвика коментари и сред българските запалянковци, първо заради големия брой привърженици на Англия тук и второ заради неизбежната асоциация с решението на бившия вече капитан на България да прекрати участието си за нашия национален тим.
Всеки футболист сам решава кога да сложи точката и да предаде националната фланелка на очакващите шанс резерви. Такова бе обяснението и на Стиви Джи. Но реакциите спрямо това решение са точно толкова разнопосочни, колкото и класата на двата отбора. Единственото общо ще се окаже, че най-вероятно освен лисващата българска деветка, на трети септември тази година, на стадион Уембли няма да излезе и титулярният английски халф. Чия загуба ще е по-значима ще разберем след мача. Сега само можем да кажем, че много малко англичани ще си позволят да нарекат Стивън Джерард предател. Това което българите направихме с лекота, подобна на спринтовете на Юсеин Болд просто не е характерно за поданиците на Кралицата.
Защото за тях гордостта и уважението са на първо място. Защото те тачат футболистите, дали дори частица от себе си в името на Кралството, независимо колко време са го правили. Защото дори да знаят, че Стивън е пребил барман в ресторант, той е преди всичко футболист и животът извън терена си е негова работа. Защото рано или късно думичката “Край” ще бъде произнесена и когато това стане докато си на върха, хората ще те помнят с добре.
За българите това по-скоро не важи... Тук при нас трябва името да бъде почернено, лицето оплюто, а достойнството сринато само заради факта, че човек ги притежава. И думата “предател” ще се лепва на всеки, дръзнал да се откаже докато е име и класа.