Всичко хубаво в последните 15-ина години в Ботев Пловдив се дължи на един човек. Заради него публиката идваше преди на стадиона, той направи така, че тя да не избяга и във “В” група, той й даде щастието на спечеления бараж. Неговото име го знаят всички.
Боготворят го всички в Пловдив. Без значение жълто-черни или черно-бели. Защото е Костадин Видолов.
Той отказа парите на богати но средни отбори, за да изиграе последните си сезони с екипа на Ботев. Почти за без пари. Просто се чувстваше длъжен да помогне и го направи. Спаси на два пъти тима от изпадане. После, когато той бе изхвърлен във “В” група, точно Коцето се нагърби да води Канарите цяла пролет. Знаеше, че е до май, но работеше така, сякаш всеки следващ мач на Ботев е последният. После, когато в "Б" група се провалиха и Петър Хубчев, и Милен Радуканов, точно Видолов пак спаси нещата. Успокои отбора, сплоти го, изведе го на баража и го спечели! Върна Канарите на “А” група.
Заради всичко това днес на Колежа нямат право да изпускат Видолов. Стана дума, че хората, които идват, че онези бели якички, които дойдоха, са далеч от истинския Ботев. Досега единствената им връзка с него, с Ботев, бе Костадин Видолов. Изпуснат ли го да си тръгне, на практика прерязват пъпната си връв. И отиват в небитието. Защото Ботев на Мъри и Палийски, на Цанко и Саид може да побеждава колкото си иска, но никога няма да бъде онзи Ботев на Видолов. Така както Ботев на Пачата и Наско Сираков никога не стана Ботев на Чико и сина му Цецо.
Коце Видолов беше лицето на жълто-черния триумф в “Б” група.
Стана лице и на успеха на баража в “Б” група. Остана като част от щаба на Ферарио Спасов, лице и на най-силната Канарска есен от 19 години насам. Затова не е трудно да се прогнозира, че остане ли без Видолов, Ботев остава без лице. А животът с лице назаем е тежък. Дори това да е лицето на Мъри.