SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Италианският лекоатлет Пиетро Менеа, притежател на световния рекорд на 200 м в продължение на цели 17 години, почина на 60-годишна възраст в четвъртък в клиника в Рим след дълго и тежко заболяване.

Преди Юсейн Болт беше Майкъл Джонсън, преди него – Пиетро Менеа, а преди това – Томи Смит. Това са последните четирима световни рекордьори на 200 м, свалили 64 стотни от секундата за 40 г. - от 19,83 сек на Смит в Мексико до сегашните 19,19 сек на Болт. Между тях е и онова 19,32 сек на Майкъл Джонсън в Атланта. И сред всичките тези чернокожи великани, се открои един миниатюрен бял – Пиетро Менеа, който се противопостави на всички канони в спринта, дошъл от най-дълбокия Юг на Италия – от Барлета в Пулия. Менеа, който на универсиадата през 1979 г., когато бе на 27 г., достигна максимума си, привилегия, каквато малцина достигат в живота си. Той пробяга 200 м за 19,72 сек, рекорд, задържал се 17 години, най-дълго в цялата история на дисциплината. Направи го на пистата на Олимпийския стадион в Мексико Сити, на същото място, където 11 г. по-рано Смит с неговите дълги крака и огромна крачка възхити света. Един свят, който остана потресен от новината за смъртта на Менеа. Потресена и тъжна бе и неговата Италия, в която бе считан за най-добрия атлет в историята, уважаван безмерно и като личност, и като политик, и като мъж.

Роденият в Барлета спринтьор започва с футбол, защото по онова време там няма атлетическа писта. А когато я построяват години по-късно, Менеа я почете, като пробяга 200 м на морското ниво за 19,96 секунди. С което възхити дори треньора си – заради своята скорост, за изключителната си нервна система, която му позволяваше да тича с невероятно бърза амплитуда. На 18-годишна възраст го преместват в центъра за високо спортно майсторство във Формия, до Рим, където започва да се подготвя под ръководството на своя единствен треньор в живота си – Карло Витори. Двамата успяха да опровергаят твърдението, че спринтьорът се ражда, че е феномен и че не се нуждае от тренировки, за да тича по-бързо от останалите. „Пиетро показа, че с една методична, старателна тренировъчна програма всеки може да стане по-добър – споделя Витори. – Той бе упорит и инатлив, истински пневматичен чук, който мачкаше и мачкаше. Една човешка машина в най-хубавия смисъл на думата, с характер и темперамент.”

Рекордът на Стрелата от Юга устоя до 1996 г. За шедьовъра му съвпаднаха всички нужни условия, което се случва веднъж на един милион: надморската височина на Мексико (2300 м), която подпомага експлозивните усилия и бързината при по-малко въздушно съпротивление; благоприятен вятър от 1,8 м/сек на правата, както и наелектризиран въздух точно преди бурята, която после се развихри. „Беше идеалното бягане - отбеляза свидетелят на постижението му Роберт Париенте в своята „Прекрасна история на атлетиката”. – След вираж с вълнуваща чистота, Менеа в 4-и коридор - коридора, който най-много обичаше, неговия коридор - сякаш летеше на тартана, като не успя да спре след финалната линия. Понесен от своята собствена скорост, той направи още 10-12 крачки, сякаш за да продължи неудържимото чувство за съвършенство, което усети.” Менеа се оттегля от пистата след олимпиадата в Сеул през 1988 г., за да се отдаде на адвокатска кариера (завършва право и политически науки), женен е за Мануела Оливиери. Влиза и в политиката, дори бе избран за евродепутат. Берути, също италианец, шампион от домакинската олимпиада в Рим през 1960 г., скърбеше за своя наследник, починал преди него: „Пиетро бе спортен аскет, един химн на издръжливостта, на упоритостта и страданието. Между нас се създаде диалектическа връзка. За него атлетиката беше работа и тежък труд, за мен – едно увлечение; той бе прагматичен, аз – идеалист. Той би бил Аристотел, а аз – Платон”. Преди болестта да го повали, Менеа преподава право в университета „Габриеле д’Анунцио” в Пескара, в Централна Италия. В края на 90-те години дори беше спортен директор на футболния клуб Салернитана. В кариерата си има златен олимпийски медал на 200 м (на олимпиадата в Москва през 1980 г.) и два бронзови – един на 200 м през 1972 г. и един на щафетата 4х400 м през 1980 г. От световни шампионати е печелил бронз на 200 м (1983 г.) и сребро на 4х100 м (1983 г.), три пъти е бил европейски шампион – 2 титли на 200 м и една на 100 м, плюс 2 сребърни медала (на 100 м и 4х100 м), както и бронз на 4х100.