SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Има нещо особено в цялата тази работа с висящите кафета и закуски, не мислите ли?

На пръв поглед добра благотворителна инициатива. Имаш пари и докато си купуваш баничка - надплащаш, като по този начин осигуряваш същата и за някой друг. Неизвестен странник ще я получи изневиделица и ще се засити на напълно случаен принцип. Нито ти можеш да избереш за кого да е покупката, нито той има право да мрънка, че не иска точно баничка, а да речем сладолед. Това, което виси, то е за взимане. Така работи системата. Не точно най-добрата трудова практика, но да кажем, че ако странникът след време се замогне, и той ще направи същото. Процесът е анонимен. Платецът не познава консуматора, нито консуматорът – платеца, а най-малко самата баничка може да си избира при кого да отиде, тя е само висяща стока. Един поръчал; ял, ама и друг си хапнал заедно с него; финансовата книга накрая - изрядна.

Тези дни, колчем чуем за оплакване от съдийството (а то пак е на мода), все си представяме как е част от висящата инициатива. Нали пак около баничките и баницата се върти работата. Някой паралия извадил от джоба и купил преди време; тайно. Ама понеже явно парите са повечко, а и системата вече е разработена, услугата остава висяща. После някой случаен намазва от нея изневиделица. Само дето тук някой все ще се намери да протестира при кого е отишла висящата баничка. Защо този бил облагодетелстван, а онзи – ощетен. Това е все едно вие да се върнете в закусвалнята и да се оплачете, че висящата ви покупка е отишла при X, не при Y. Много съжаляваме, ама нямате право на такова оплакване.

Родните рефери отдавна са в позицията на висящи банички
Някой някога ги е поръчал за себе си, но бидейки веднъж купени, те не само са за продан, те вече са в състояние да засищат и на случаен принцип. Само че за разлика от това с кафето и закуската тук купувачите първи скачат да се оплакват и да размахват пръст. Как да искаш от една баничка да не виси, като тя вече е научена, че не е нищо повече от баничка и предназначението й е да бъде изконсумирана дори когато известно време скромно си е чакала на рафта кого да задоволи безплатно.

Добре, да речем, че тази метафора е прекалена. Има, ще кажете, и различни банички, които не са за продан сред родните рефери. Добре, така да е. Погледнете тогава клубното развитие. Идва някой си и накупува кифли, т.е. футболисти; купува ги на кило, повече отколкото му трябват, но нека да има, пари – бол. Част от платените изобщо не влизат в употреба; няма страшно – ще отидат дарение за някой друг в нужда. Ето как треньор след треньор у нас консумира висящите артикули на предишния, а на свой ред купува за следващия нещо ненужно, но от сърце.

И тази практика се повтаря до такава степен, че вече забравяш кой какво купил и кой от какво има истинска нужда; важното е, че уж е все за добро. Едни плащат, други консумират по неволя, трети водят отчетна книга, в която всичко е тип-топ. И така заедно си висим във въздуха с усещането, че действаме правилно. Посръдваме се чат-пат, че един попреял с баничка, друг прекалил с кифли. Спокойно, за всички ще има в голямото родно висене, даже и да не обичате банички и кифли. Драго Симеонов, "7 дни спорт"