SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Проблемът с договарянето на мачове подава грозната си глава от време на време през цялата история на футбола, като последните обвинения засягат мачове от Шампионската лига и световните квалификации, тоест от самия връх на футболната пирамида.

 Властите вече имат на своя страна технологиите в борбата срещу нечистотията, но трябва да бъдат постоянно нащрек, за да останат една крачка пред злодеите.
 

Ако, да кажем, Манчестър Сити бе предложил на Съндърланд огромен финансов стимул да победи Манчестър Юнайтед в последния ден на миналия сезон, с което щеше да ни лиши от онзи невероятно драматичен миг с гола на „Агуерооооо”, това щеше ли да е проблем за вас? Защото за Михаел Лаудруп в това не би имало нищо нередно. Мениджърът на Суонзи заяви в началото на сезона, че той въобще няма да изпита каквито и да е колебания за подобна договорка. Все пак датчанинът опита да постави граница между традицията на т. нар. „малетинас” (от испански – куфарчета с парични премии), предложени от друг клуб като стимул за силна игра, и между уговарянето на мачове.

„Ако Суонзи играе срещу някой отбор и трети клуб плати на Суонзи да спечели мача, аз наистина не виждам нищо лошо в това – каза Лаудруп. – За мен уговарянето на мачове е, когато някой плати на някого, за да загуби мача”.

Лаудруп досега бе почти безпогрешен в първия си сезон в английския футбол, също толкова впечатляващ извън терена, колкото бе и отборът му на игрището със спечелената Купа на лигата. Само че това бе едно учудващо наивно изявление. Защото стана ясно, че уговарянето на мачове може да приема най-различни форми.

И нито една от тях не е приемлива. В средата на 90-те години на миналия век, когато във Великобритания тръгна манията по различните точни залози, за кратко време стана възможно да се залага на минутата на първия тъч в мача. И изведнъж бяхме наводнени от инциденти, при които футболистите стреляха в тъч директно от изпълнението на начален удар от центъра. Дори помня как един играч отпразнува подобен свой „подвиг” със съотборниците си. Мат льо Тисие си призна, че също го е опитвал, за да спечели пари за група съдружници, когато Саутхемптън игра срещу Уимбълдън. Все пак той увери, че в онзи случай не се е прицелил добре.

Далаверите с тъчовете бяха възможно най-незначителните във футбола, но въпреки това те не са допустими. Макар да не вредяха на спектакъла, те бяха измама срещу хората от бизнеса със залозите. Даже нещо по-лошо: те създадоха у футболистите убеждението, че е окей да заговорничиш с комарджиите или дори със съперниците.

Във Великобритания се изкушаваме да считаме уговарянето на мачове за чуждестранна болест, от която нашият футбол е имунизиран. Обаче нещата съвсем не стоят така. Още през 1915 г. разследване на Футболната асоциация установи, че 7 футболисти са се сговорили да уредят Манчестър Юнайтед да победи Ливърпул с 2:0, за да спечелят срещу букмейкърите. Подобен скандал от 1964 г. завърши с вкарването в затвора на няколко играчи, сред тях английските национали Тони Кей и Питър Суон след като бе разкрита цяла организация за договорки, опитала да осигури загубата на Шефилд Уензди срещу Ипсуич. В по-ново време имаше обвинения срещу бившия легендарен вратар на Ливърпул Брус Гробелаар, срещу Ханс Зегерс и Джон Фашаню. През 2008 г. един инцидент, който не привлече кой знае колко общественото внимание, доведе до глоби и дълги наказания за 4 футболисти на Акрингтън Стенли и за един от Бъри. Те бяха уличени, че са заложили пари за победа на Бъри. Стив Дженингс, тогава от Мадъруел, бе разследван, след като бе изгонен срещу Хартс в мач, съвпаднал със съмнителен залог от 500 паунда при коефициент 11.00, че ще има червен картон.

Не всичко се изчерпва само с незаконните залози. Ако, както предположи Лаудруп, в някои страни е приемливо да се получават „куфарчета” като стимул отборите да побеждават в определени мачове, то съвсем не е изключено да се предположи, че в някои случаи на играч или клуб се предлага стимул и за да загуби. Дори чух такава информация за мач от прякото елиминиране на скорошно световно първенство, която, ако е истина, е нещо наистина ужасно. Категоричното опровержение на тази информация послужи като законова спирачка тя да не бъде публикувана.

Истинската заплаха представляват букмейкърските синдикати. Най-характерният пример за нея бяха двете контроли, организирани последователно на неутрална територия на ст. „Мардан” в Анталия, Турция, през февруари 2011 г.

Боливия победи 2:1 Латвия, а Естония и България завършиха 2:2
И докато самите резултати теоретично изглеждаха достатъчно безобидни и безвредни, то за хората на стадиона и дори на терена, да не говорим за онези, които следят потоците от залози, нещо изглеждаше твърде криво. 7 гола бяха отбелязани в тези последователни контроли, и всичките от дузпи. Като изпълнението на една от тях бе повторено, след като играчът пропусна. Подозренията? Над €4,6 млн. са били заложени на Латвия – Боливия, като повечето за вероятността да бъдат вкарани поне 3 гола. Унгарските рефери, назначени да ръководят мача, са имали квалификация само за трета дивизия на местната лига, а цялата работа е била организирана от компанията „Фути Медия Интернешънъл”, чиито двама основни ръководители се оказа, че не съществуват, като следите отведоха до злополучния сингапурски бизнесмен Антъни Сантия Раж. И изведнъж тези иначе безобидно изглеждащи резултати се показаха в съвсем различна светлина.Само за 6 месеца дисциплинарната комисия на ФИФА завърши своето собствено разследване и наказа съдията Колош Ленгиел и останалите 5 рефери „да участват в каквато и да е свързана с футбола дейност на национално и международно ниво до живот”. Те бяха признати за виновни за пасивна корупция и за оказано незаконно влияние върху резултатите от мачовете.

Но ето коя е трудната част. Когато аз реших да видя записа на мача България – Естония в Youtube, очаквах да стана свидетел на абсурден фарс и пародия, с безсмислено отсъдени дузпи. Оказа се, че и четирите дузпи ми изглеждаха напълно логични и справедливи може една от тях бе спорна, но въпреки това справедлива. Ето защо за подобни случаи футболните власти толкова много разчитат на системите за ранно предупреждение, които проследяват подозрителни залози. Едва в последните няколко години тези системи станаха достатъчно модерни, за да засекат някои подозрителни знаци. По-добре късно, отколкото никога. В миналото имаше такова самодоволство сред футболните шефове, че се отхвърляше дори самото предположение, че подобни неща са възможни.

През 2013 г. обаче стана ясно, че едва ли може нещо да стане, без да зазвънят предупредителните звънци и да се появят подозрения. Има достатъчно области, в които футболът има право да обвинява в бездействие ФИФА, УЕФА и останалите власти. Във футбола терминът „нулева толерантност” рядко се реализира в действителност. Но уговарянето на мачове е една от областите, в които ФИФА, УЕФА и другите организации действат най-активно през последните години, особено сега, когато са въоръжени и с най-модерните технологии. За пръв път изглежда, че те са с една крачка напред. Но това не е достатъчно – футболните власти трябва да запазят тази своя позиция. Защото една от най-прекрасните страни на огромната и всеобща притегателна сила на футбола, е вярата, че той в основата си е честен. Ако тази вяра се загуби, после ще бъде много трудно да бъде възвърната.