SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Проваленият рожден ден на Есиен го убеди, че в Реал всеки мисли за себе си, а отборният дух липсва.

Тридесетият рожден ден на Микаел Есиен миналия декември беше поредното потвърждение за Жозе Моуриньо за това, което вече знаеше. Че този негов Реал е сбор от егоистични Галактикос, интересуващи се повече от самите себе си, отколкото от отбора. За празника на дошлия под наем от Челси играч бяха поканени всички негови съотборници, но малцина се отзоваха и дойдоха да го поздравят. Наложи се именно треньорът на отбора да утешава разстроения футболист. Жозе заяви на ганайския национал, че няма нищо лично в това отношение към него. Че отсъствието им не се дължи на това, че не го харесват или че са заети с нещо друго в момента. А просто защото те се интересуват повече от себе си, отколкото от когото и да било другиго. Просто егото на суперзвездата на терена си върви заедно със съответния талант. Моуриньо обяснявал тези неща на основата на горчивия си опит, защото той самият трябвало да се справя с този проблем. Играчите вярвали, че превъзхождат своя наставник и дори може би че са нещо повече от самия клуб. И Моуриньо трябваше да се опита да се противопоставя на това отношение още от първия си ден на "Сантяго Бернабеу". Пренебрежението към рождения ден на Есиен не беше инцидентът, който окончателно убеди треньора, че трябва да напусне Белия балет.

Той вече имаше едно наум отпреди това. Но случката беше прекрасен пример за погрешната философия, разпространена в съблекалнята на отбора. Раната от епизода с Есиен още не бе зараснала, когато през януари отлетях за Мадрид, за да посетя Жозе на тренировъчния комплекс в близост до летището. В края на обиколката на съоръжението му заявих: "Тук е чудесно, в този клуб ти разполагаш с всичко необходимо". Отговорът му беше бърз и красноречив: "Всичко с изключение на отборен дух". И ми разказа историята с рождения ден на Есиен.
По-късно, когато седнахме с Жозе в неговия офис и започнахме да се забавляваме с разговори за доброто старо време, осъзнах, че дните му в Мадрид окончателно могат да се смятат за преброени. Самият той смяташе, че вероятно ще бъде уволнен, ако не победи Реал Сосиедад в предстоящия мач от испанското първенство (Реал все пак би с 4:3 въпреки червения картон на вратаря Адан още в 6-ата минута, б.р.). Но ми обясни на четири очи, че така или иначе през лятото почти сигурно ще трябва да си тръгне.
Вярвам, че тази промяна в мисленето му е отнела месеци. Но сега той вече е убеден - Реал не е клуб за него и никога не е бил. И след финала за Купата на краля на 17 май ще отиде при президента Флорентино Перес и ще му каже, че иска да напусне "Бернабеу".
Има достатъчно причини Моуриньо да бъде мразен. Периодът му в Мадрид бе изпълнен с противоречиви постъпки и с конфронтации. И преди ги е имало, но агресията му бе насочена срещу съперниците и срещу медиите. В Мадрид обаче се стигна до истинска гражданска война вътре в клуба. Стегнатият и непоколебим отборен дух, който той изгради в Порто, Челси и Интер, тук така и не можа да стане реалност. По-скоро обратното.

Моуриньо е убеден в изтичането на информация от отбора към медиите, която разкрива сблъсъците в отбора, и набеляза като виновници Икер Касияс, Серхио Рамос и дори Кристиано Роналдо, като по този начин те са се опитвали да уронят авторитета му.

Това лято тяхното желание ще се сбъдне. Той ще си тръгне и ще има опашка от желаещи клубове, които да убеждават Моуриньо да отиде при тях. Името му вече бе свързано с тези на Манчестър Сити, Пари Сен Жермен и Милан. Той обмисля и вариантите с Манчестър Юнайтед, Арсенал, Тотнъм и Ливърпул, в случай че там се оваканти мениджърският пост. Но Специалния вече има място в сърцето за един отбор и това е Челси. Той иска да си отиде "у дома" - там, където е обичан повече от всичко, и дори обяви, че за целта няма да иска увеличение на заплатата си.

В момента той вече е 50-годишен и гледа по различен начин на живота. И не само защото вече носи очила за четене. Той постигна големи успехи в Португалия, Англия, Италия и Испания, като навсякъде твореше история. Всичките му футболни амбиции са реализирани и сега той има друг стремеж - да се установи някъде за дълго и да изгради династия, подобно на колегата си Алекс Фъргюсън в Манчестър Юнайтед. И къде другаде да стане това, ако не там, където той се наслаждаваше на футбола в най-голяма степен? Какво мисли Роман Абрамович, е доста по-трудно за отгатване, но в края на краищата той е изправен пред кошмарен сценарий. Представете си, че отхвърли Моуриньо, за да вземе например Мануел Пелегрини, след което вижда как Специалния върши своята магия в услуга на някой от съперниците за титлата във Висшата лига, дори може би някъде тук, в Лондон?

Абрамович загуби 6 години и похарчи милиони в опит да открие по-добър мениджър от Моуриньо, но не успя. Така че вече е крайно време да се прегърнат и да се помирят, нали?