На Александър Станков му се е налагало да работи и с млади таланти, и със стари кучета по заповед отгоре
Докато собствениците диктуват трансферната политика на отборите, нищо добро не чака българския футбол.
Българските треньори са странни птици. Особено тези, които няколко години са работили в чужбина, а след това се завръщат у нас, за да практикуват професията си. До един момент те си мислят, че ще бъдат треньори. Но много бързо собствениците ги приземяват. И се оказва, че те трябва да работят по еди-какъв си начин с еди-какви си футболисти. Към наставниците има все по-малко търпение в опита им да постигнат резултатите, които им е наредено да постигнат. Затова и много често в България сме свикнали да виждаме как отборите си взимат нови треньори, а след няколко месеца ги разкарват. Не защото са слаби, а защото не играят по свирката на собствениците. Треньорската професия у нас в последните години доста се изроди. Или си послушната държанка, или си стоиш вкъщи без работа и се наслаждаваш на кафето и хубавото време.
Ето за пример един Александър Станков. Дълго време той работи в различните национални гарнитури. Тогава на него му се налагаше да работи с млади футболисти на място. Може би и затова той пожъна известни успехи, колкото и скромни да са те. Какво обаче се получи след назначението му в Локомотив Пд? Заради нареждане от най-горна инстанция той домъкна стари кучета като Мартин Камбуров, Здравко Лазаров, Йордан Тодоров и Стоян Колев. В това няма нищо лошо, но въпросът е каква ще бъде задачата на тези опитни футболисти. Единият вариант е те да помагат с опита си, а другият е, за да се въртят познатите схеми. Явно престоят на Станков в китайския Далиен е променил вижданията му. На треньора вече явно не му се работи с млади или пък някой друг му е направил селекцията. Като например Коко Динев. Е, това няма да е непознато поприще за Станков, който по време на престоя си в ЦСКА разчиташе на Емил Костадинов да му реди състава. Сигурно и сега той ще разчита на Коко Динев да му реди състава, а той да си стои кротко на треньорската скамейка.
За съжаление това е жалката българска действителност. Дори и в столичните Локомотив и Славия положението е същото. Емил Велев също трябва да търпи прищевките на собственика Николай Гигов. Оръжейният бос реши да върне в Надежда беглецът Даниел Гаджев, без да се интересува дали Кокала иска халфа или не. Важното е, че Гигов иска Гаджев и го получава. На Овча купел пък дори най-малките неща се правят след изричното позволение на Венци Стефанов. Вили Вуцов не можа да се нагоди с исканията на президента и логично се стигна до уволнението му. А на треньорския стол в Славия се настани Асен Букарев, който още на първата си пресконференция чинно обеща да изпълнява нарежданията на боса и да налага млади играчи от школата. У нас малцина са треньорите с мнение, а от тях много малка част води някой от отборите в елита.
Другите са послушници, които само чакат какво ще им нареди босът им, за да го направят.
"7 дни спорт"