Те срещнаха най-добрите отбори в света. Дадоха всичко от себе си, но въпреки това не винаги успяваха да спечелят. Гледахме ги независимо от началния час на мача, подкрепяхме ги неотлъчно. Сега им остава последната битка, битката за бронза.
Това освен първи медал за България в Световната Лига, ще означава и нова страница в историята на волейбола у нас. Момчетата ни показаха, че могат да се върнат в двубой, макар и изоставайки с два гейма, че имат здрава психика, че уважават по-добрите от тях, защото все пак, за да победиш съперника, на първо място трябва да го уважаваш. Много млади играчи доказват на треньора ни Камило Плачи, че заслужават да са в стартовите шестици. Млади, неопитни, или по-утвърдени вече във волейбола, всичките ни играчи се обединяват от жаждата за успех във всеки мач. Досега представянето им в турнира е повече от добро. И всичко това е плод на безсънни нощи, неуморни тренировки, пот, сълзи, упоритост и постоянство. Нека им пожелаем да се преборят за тези така ценни медали и да вървят само напред и нагоре! Те са толкова млади, предстоят им още много победи, финали, медали! Дано да чуваме радостните им викове след последните разигравания за геймовете. Дано покажат на „Скуадра Адзура“ и на целия свят, че в една малка България са се родили много таланти. Не просто мъже, а герои - това са нашите лъвове! Трети или четвърти в света, първи в сърцата ни!