Една година по-късно така обичаните от цяла България лъвчета имаха шанса да са вече не четвърти в света, както се случи на Олимпиадата в Лондон през изминалата година, а трети. „Скуадра Адзура“ отново ни спъна по пътя към така мечтаните медали.
Лято 2013 обещаваше да е невероятно за всички нас, но най-вече за волейболистите! Уникалните момчета победиха веднъж САЩ като гости, два пъти Полша пред развълнуваната публика във Варна, смазаха домакините от Аржентина в груповата фаза на финалите на турнира и бяха на крачка от това да преборят Италия ... но уви - не достигнаха стълбичката на победителите, не достигнаха бронза, който по една или друга причина, вече доста дълго време им убягва. Цяла България, целият свят наблюдаваше прекрасните атаки на Цецо Соколов, блокадите на капитана ни Тошко Алексиев, силните сервизи на Вальо Братоев, прецизността на Гоцев, уменията на Йосифов, добрата игра в защита на душата и сърцето на отбора, Теди Салпаров. Талантливите ни играчи не се отказваха от борбата дори когато изоставаха в резултата с два гейма, опитваха да спасят невъзможни топки дори в мачове, които не бяха от значение. Многобройните фенове пък прекараха много безсънни нощи, предвид голямата часова разлика и подкрепяха безрезервно фаворитите си! Та тези момчета играха с такова желание, такъв хъс, имаше пулс в играта им, те бяха бесни, когато правеха грешки, те живееха, за да победят! Всичко, което е постигнал младия ни отбор е резултат на неимоверни усилия, затова той заслужава уважението ни, неотлъчната ни подкрепа. Трябва да сме благодарни, разбира се, и на специалиста Камило Плачи, направил много за тима! В приказно красивия курортен град Мар дел Плата играчите ни изживяха огромно разочарование. Но въпреки всичко представянето им в турнира е достойно за уважение! Не мъже, не звезди, а герои! Дано жаждата за успех у лъвчетата ни не стихне, дано играят все с тази страст!