You are here:   Home Други Анализи и коментари Каква уникална игра е футболът

Каква уникална игра е футболът

Петък, 26 Юли 2013 12:13

 

„Само нарушения и грубости“ „глупави играчи, ритащи топка“. Ето такива изказвания относно футбола сме чували не веднъж. Но наясно ли са всъщност повечето хора колко красива игра е това?

 

Отдалеч изглежда много лесно да си запалянко. Но всъщност само най-верните фенове знаят какво е да подкрепяш отбора си не само когато е на върха. Само те са нaясно с огромното вълнение от първия до последния съдийски сигнал. С нетърпението всеки мач на любимия тим да започне. С чувството, когато се изпълнява 11-метров наказателен удар.

Много хора не са наясно, че за да си добър футболист, трябва да си на първо място интелигентен. Да можеш да съобразиш във всяка една ситуация с кого да комбинираш, да прецениш дали да изчистиш топката, да успееш да излъжеш вратаря при дузпа. Нарушения има много и винаги ще има. Неволни или не, те са неизменна част от футбола. Но най-класните играчи ги свеждат до минимум, затова и почти нямат червени картони през кариерите си.

За да си успешен играч обаче трябва да си и голям човек. За да съумееш да подобриш най-добрия, трябва първо да го уважаваш. Трябва да помогнеш на съперника, когато е бил съборен, трябва да оцениш постиженията на другите. Трябва да приемеш решението на съдийската бригада, макар и то да не е най-правилното, защото все пак всеки греши.

Футболистите далеч не са груби, невъзпитани хора с нисък интелект. И в това можете да се убедите от някои от  техните интервюта. Те не отказват да говорят пред медиите дори след най-тежките загуби, след най-болезнените падения.  Много играчи успяват бързо да се адаптират към условията на една нова страна и за тях не е проблем да говорят свободно тамошния официален език.

Момчетата, избрали да посветят младините си на футбола, знаят какво е приятелство, респект, вяра, неуморен труд. Големи хора, правещи голяма игра, радващи милиони фенове по света.

Ето това са футболистите. Вярващи до последно в чудото. Защото все пак е по-трудно да се откажеш от единственото, за което мечтаеш в кариерата си, отколкото да вярваш в невъзможното.