SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Футболът. Отборна игра за мъже. А къде остават жените? Може би вкъщи, а защо не в някой мол? Когато пък се появи момиче, което харесва футболът, то веднага е поставяно в графа "не разбира".

Или пък, когато реши да отиде на мач "Ти си момиче, нямаш работа тук". Или нещо още по-абсурдно "Знаем, че си тук заради него", "Гледаш футбол само, защото този е красив и богат". Честно казано, авторите на тези изказвания не са далеч от истината. Вярно е, съществуват такива момичета, но има и истински фенки, които точно заради онези "грешки на природата" се срамуват.

Тук обаче ще забравим за тях и ще обърнем внимание на верните момичета на футбола. Репортер на SportaBG.com лично подбра четири момичета, които разказват какво е футболът за тях, как са станали фенки и какво място заема футболът в ежедневието им.

Ето ги и тях:

Стефани Консулова

"Всичко започна на 10.07.2010г. по време на финала на Световното по футбол между Испания и Холандия. Докато гледах мача с баща ми, коментатора няколко пъти спомена отбора “Ливърпул”. Името ми се стори доста познато и реших да се поразровя из Интернет. Прочетох историята на клуб, която се оказа интересна и доста ми въздейства. На следващия ден си изтеглих няколко мача и след като ги изгледах осъзнах, че вече съм се “запалила” по отбора. Няколко дни по-късно докато разглеждах някакви клипове се натъкнах на доста интересно заглавие съдържащо името на вече любимия ми отбор. В клипа бяха подбрали моменти от уникалния спектакъл състоял се на стадион “Кемал Ататюрк” през 2005г., където “мърсисайдци” побеждават Милан с 3-2 след дузпи. Това допълнително засили интереса към отбора и това продължава вече три години. Гордея се, че съм част от магията на най-великия отбор в света, а именно – Ливърпул!"

Радослава Трифонова

"Спомням си, че когато бях на 5 или 6 години – малко  дете, отидох при баща ми, който гледаше мач по телевизията. Седнах до него и попитах: “Тате, ние от кои сме?” Той ме погледна, усмихна се и каза: “От най-добрите, а те са ЦСКА София”. Седнах до него и изгледах първия си мач, не си спомням срещу  кого играхме, но си спомням, че победихме. Както се пее в една от песните : “Още от дете, запали моето сърце...” и така до днес. Футболът е страст и любов, а ЦСКА е светиня, религия, начин на живот, ВСИЧКО. Когато за първи път стъпих  на стадиона – бях запленена от магията, от песните, от любовта витаеща във въздуха, блясъка в очите на всички фенове – тогава знаех, че съм у дома. Там беше моето място, там сърцето ми биеше лудо, там бях у дома. Това е любов от пръв поглед и съм сигурна, че ще е завинаги. Стадиона на любимия отбор не е просто съоръжение, много повече е... той става твой втори дом, там винаги се чувстваш като у дома си и никога не си сам. Хилядите привърженици, стават твои братя и сестри – твоето семейство. В семейството ни, любовта към ЦСКА се предава от поколение на поколение и така ще продължи – моите деца също ще бъдат на стадиона, техните също и така... завинаги! Армеец не ставаш – Армеец се раждаш! И в пек, и в студ, в мигове на радост и болка, с усмивка на лице, или сълзи в очите – винаги ще бъда там, винаги ще пея, винаги ще обичам и милея, защото това е ЦСКА! Аз обичам ЦСКА, обичам ЦСКА... докато в мен бие армейското ми сърце!"

Веселина Димитрова

"Не помня точно като дата кога станах футболна фенка, но откакто се помня обичам футбола и виновникът за това е дядо ми.За него Кака, Роналдиньо, Шевченко и Бекъм са не просто футболисти, а богове. Вкъщи футболът е не просто игра, а начин на живот. Ставаме и лягаме с футбол. Той заема специално място в живота ни.Спомням си, че като малка, вдъхновена от Икер Касияс, исках да стана вратарка. За съжаление мечтата не ми се сбъдна, но се появи нова - да бъда футболна съпруга. Искам да се омъжа за футболист. Искам да е скромен, добър, да не се интересува кой отбор колко титли има и колко пари предлага, а да бъде лоялен към клуба си. Искам да бъда до него, да го подкрепям всеки мач. Привърженичка съм на Челси, а от българските отбори на Локомотив Пловдив. Независимо дали побеждават или губят, аз винаги подкрепям и ще подкрепям отборите си. Независимо на кое място са, аз винаги ще бъда горда с тях!"

Кристина Георгиева

"Мнозинството от хора в обкръжението ми винаги е намеквало как футболът е просто някаква глупава игра, в която 22 души тичат подир една топка и нищо съществено не се случва; как това не е спорт за момичета/жени, защото е груб и защото по някакви въображаеми причини женската част “не разбира от тази игра“. Нищо от това обаче не ми попречи да заобичам играта и тя да се превърне във важна и неделима част от ежедневието и живота ми.  Не гледам футбол от дете. Всичко започна преди шест години, когато, седейки на дивана пред телевизора с моя приятелка, попаднахме на футболна среща между отборите на Манчестър Юнайтед и Челси. Още си спомням онова голямо желание, което изпитах, онази притегателна сила, която ме държеше силно и насочваше вниманието ми към екрана на телевизора. Това бе първият мач на любимия ми тим, който гледах. От този ден нататък всичко за мен се промени – едва изчаквам да дойде моментът, в който ще чуя първия съдийски сигнал, в който ще зърна любимите си момчета, в който ще забравя за всичко друго и ще остана насаме с това, което обичам – футбола.  За хората е просто спорт, за мен е страст, емоция, любов, красота, желание, приоритет, гордост! А чувството, което изпитвам, когато изляза на площадката с топка в крака - неописуемо! Честно казано, не мога да си представя живота без този спорт, защото той съчетава всичко онова, което ме прави щастлива."

Ако си фенка, която е недооценена, ако искаш да намериш други като теб, то това е твоята страница: И момичетата обичат футбола