През последните 62 часа националният отбор донесе много горчивина на всички любители на футбола в България.
Любослав Пенев и неговите футболисти бяха изключително близо до реализирането на една мечта, която гоним вече 15 години. Точно толкова изминаха от последното ни участие на Световно първенство. Ако не играем и в Бразилия догодина, то ще сме извън най-добрите в света за 4-и пореден Мондиал.
Въпреки голямото разочарование и пропиляната възможност е нужно да се откроят всички позитиви, които донесоха Пенев и компания. А те не са никак малко. Любо пое отбора в края на 2011 г., когато вече бяхме на дъното. Положението в националния нямаше как да бъде по-лошо. Знаеха го в БФС, знаеха го самите футболисти, знаеше го и г-н Пенев, когато се зае да вади кестените от огъня.
"Трябва да отлепим ютията от дъното", каза Любо тогава и произнесе една от култовите си реплики. Това за ютията стана толкова популярно, че зае челни места и се нареди до безсмъртния лаф на Пенев за супата преди 17 години.
Благодарение на Любослав Пенев наистина се отлепихме от дъното. Националният отбор започна да показва лице, започна да бъде разпознаваем и най-вече да играе футбол. Любо вдигна на крака този тотално съсипан, а според мнозина дори и отписан за футбола. Пак със съдействието на Пенев и неговите футболисти националният стадион "Васил Левски" беше напълнен на за мачовете с Италия и Дания преди година. Имаше доста хора и срещу Армения. А точно в това се измерва докъде са стигнали нашите. Защото и в трите случая хилядите по трибуните дойдоха заради Ивелин Попов, Иван Иванов, Георги Миланов и компания, а не заради Пирло, Буфон или Бендтнер. За сравнение при предишния селекционер Лотар Матеус пак имахме добра посещаемост срещу Англия, но 90% от хората на стадиона бяха дошли да гледат Уейн Руни и Джон Тери.
Истината е, че пред сегашния национален отбор е бъдещето. Любослав Пенев успя да изгради един състав от футболисти, които тепърва ще навлизат в най-добрите си години. Същевременно ядрото от тези футболисти играе футбол на доста добро ниво в клубовете си - Иван Иванов и Георги Миланов от тази есен се докоснаха до Шампионската лига с Базел и ЦСКА Москва. Това обаче не се очертава като максимумът им, след като единият е на 25 години, а другият на 21. Александър Тонев играе във Висшата лига, Тодор Неделев от зимата отива в Бундеслигата, а в тима е пълно с футболисти под 25 години.
Най-важното пред националния е да се запази в този състав, за да може да продължи във възходящата линия. Важно е и хората да застанат зад отбора си и да го направят още във вторник срещу Чехия. Иначе всичко останало ще се обезсмисли.