И на теория и на практика националният отбор по футбол на България няма да играе за пореден път на Световно първенство. Преди началото на квалификациите това звучеше напълно реалистично.
Четвърто място в група с Италия, Дания и Чехия също навяваше не песимистични, а по-скоро нормални очаквания. Предвид развитието на срещите обаче пред тима на Любо Пенев се появи напълно реална възможност да стигне до бараж. И започнахме да мечтаем. Трябваше да победим Малта, Армения и Чехия в последните три срещи. Но се издънихме още в Ереван и нещата останаха по-скоро в сферата на фантазиите. Но няма на кого да се сърдим и да обвиняваме. Момчетата дадоха всичко от себе си, но просто това са им възможностите.
Любо Пенев направи чудеса с отбор, който се очакваше да бъде пълен аутсайдер. От футболисти, които играят в родното ни първенство или търкат скамейките на някои средноевропейски тимове, няма как да искаме повече. Когато не могат да играят под напрежение, когато не получават картони в "А" група, всичко лъсва в мачовете в Европа и на клубно, и на национално ниво. Когато в отбора няма лидер/и, няма кой да го поведе напред... Ще си спомняме с носталгия и за Бербатов, и за Стенли, и за"конете, които дърпаха каляската".
Нямаше кой да вкарва голове в тези важни мачове (голът в Армения падна след майсторско изпълнение на Ивелин Попов от пряк свободен удар). Без победа срещу Италия, Дания или Чехия няма как да сме пред тях в групата. Иначе нито датчаните, нито чехите, да не говорим за арменците показаха някаква впечетляващa игра. Италия просто си е Италия. И затова разочарованието е по-голямо. И тези прекрасни 35 000 снощи на стадиона, те заслужаваха повече от отбора...
Но този отбор има бъдеще и в следващите квалификации трябва да го покаже. Момчетата са млади, само трябва да почнат и да си вярват повече. Начело с Любо Пенев, който трябва да продължи да ги води.