Снощи българският футболен фен претърпя поредното си голямо разочарование.
След мъките, които браха както клубните ни (Левски и ЦСКА), така и националния ни отбор в последните години сега за първи път от много време изглеждаше така, че за представителния тим на страната ни има някаква надежда да играе на голям форум.
Тази надежда се роди някъде около назначаването на Любослав Пенев като национален селекционер. Той пое отбор завършил на последно място в група с Англия, Швейцария, Черна гора и Уелс. Отбор, който наистина не беше приятна картинка.
С неговите си методи обаче Любо успя да вдигне отбора и да накара момчетата отново да заиграят като колектив. Строгата дисциплина на "Чичовото" не позволи да играчите да мислят за нещо друго освен за това как ще се представят на терена.
Това веднага доведе до резултата - след победата над Холандия в приятелска среща през май 2012-та дойдоха и квалификациите за Световното първенство. Там старта беше повече от добър. Две равенства с Дания, по едно с Италия и Чехия и три победи - две над Малта и една над Армения.
Тази серия постави "лъвовете" в много добра позиция да гонят бараж. Оставаха три мача - гостувания на Италия и Армения и домакинства на Чехия.
Срещата с "адзурите" беше изгубена, къде логично, къде не. Въпреки това, при две победи в оставащите два мача мястото на българите на баражите беше сигурно.
Но както често се случва в живота, нещата не стават точно така както си ги планирал - загуба от Армения с 2-ма човека по-малко и мечтите ни за Световно отидоха на кино.
И там беше грешката на Любо. Вместо да застане зад момчетата, да каже как не сме заслужавали да загубим, как е било мал-шанс и т.н той започна да говори глупости за съдиите и за конспирациите на ФИФА и УЕФА. Нещо, което не отива на специалист като него. Защото от ФИФА и УЕФА не са виновни, че Бодуров беше контузен шест месеца и мястото му изобщо не е в националния, както и не са виновни, че Любо не замени Дяков, който вече имаше един жълт картон, а 90% от играта му се състои в това да прави фаулове, спирайки противниковите атаки.
Няма нужда да коментирам последния мач в Чехия, който българите изиграха така все едно са го отписали. Но въпреки това, няма как да не отбележим няколко изключително важни неща от тази среща. Няма как да не отбележим, че Занев за цял мач направи две точни центрирания, а почти всички атаки минаваха през него. Няма как и да не отбележим, че на чешките защитници дори не им се налагаше да скачат, при въздушните двубой с Емил Гъргоров, който със неговите 168 см едва ли е заплаха за коя и да е врата, извън "А" група. Дори вратарския пост, на който уж имахме двама равностойни вратари се оказва, че нямаме нито един. Единият е смъртна резерва, на другият му вкарват от къде ли не.
Пенев тотално обърка избора на футболисти за последните два мача и за това трябва да му бъде потърсена сметка. Централните защитници взеха само една или две първи топки за целия мач, а точно от там трябва да почват атаките на отбора. Гаджев и той не знае защо е титуляр при положение, че собствените му фенове от две години му показват вратата.. ама за да излезе през нея трябва да го поиска някой. А такива засега няма, освен разбира се, наш Любо. Манолев пък за последните две години има повече мачове за националния отбор, отколкото за клубния си. Сигурно ни се подиграват сега в ПСВ как разчитаме на смъртната им резерва да ни решава мачовете им.
Много хора биха казали, че това е заради липса на кадри, но това не е така. Един Даниел Димов от Левски би се справил сто пъти по-добре от Илия Миланов и Иван Иванов, който играеха като наплашени срещу Козак. От ляво Веско Минев изнася много добри мачове за Ботев този сезон и винаги е бил определян за по-талантливия от двамата близнаци, само че не той, а брат му е титуляр.
Въпреки тези грешки не отричам нещата, който Любо направи за националния отбор през последната година и половина и съм твърдо ЗА той да остане като национален селекционер.
И силно се надявам да се поучи от грешките си, защото от това ще спечелим най-много негово величество Фенът.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: