ЦСКА пропусна да нанесе убийствен удар на вечния си конкурент в годината на 100- годишния му юбилей.
Това е единствената лоша новина за привържениците на ЦСКА и добра за феновете на Левски. Лошата новина за синята България е, че има още 3 или 5 издания на дербито през този сезон. И Левски може да продължи да копае още по-дълбоко своя гроб. На този етап с Тодор Батков това е неизбежна реалност. Номерата на великия комбинатор и манипулатор се изчерпаха. Вече няма какво да изкара от ръкава. Притежаваното от него на 99,99 процента като акции с право на глас търговско дружество фалира само за 6 минути. Между 31-ата и 37-ата Левски фалира безвъзвратно. Сега, когото и да гони, каквато и политика да подхваща, вече всичко е загубено. Не останаха легенди и фактори, които Батков да употреби за своите цели. Само един Станимир Стоилов успя да се опази от неговата вредителска дейност на „Герена”.
ЦСКА спечели убедително, но можеше да го направи още по-убедително. Заслугата за победата е изцяло на Стойчо, както и вината за пропуснатия разгром. А такива моменти не бива да се изпускат. Преди месец се видя, че ЦСКА започва да прилича на отбор. Агресивен, борбен, мотивиран, концентриран. Напълно по модела на Стойчо. Този добър отбор нямаше как да не помете синята сбирщина, набавяна на принципа от кол и въже. И го направи! С един уникален Емил Гъргоров, подпомаган достойно от Марсиньо, Мисисавлевич и Чочев. Стабилна защита и отличен висок блок. Отсреща нямаха отговор на наглед елементарните обстоятелства. Дъжд от грешки, безхаберие, неграмотност, а и солидна доза безразличие – това може днес Левски. В резултат лесни 3 гола и доста шанс в началото на второто полувреме, когато разликата можеше да набъбне още и тогава нещата наистина щяха да станат страшни за сините. Толкова за победителите, които могат да мечтаят за нещо повече в това първенство.
Синя мъка безкрай! Това е днешното дередже на футболен клуб Левски. Всичко това се случва в годината, в която с фанфари трябваше да се празнува 100-годишнина. Клубът е в плачевно състояние и само ненормален човек може да си помисли, че нещата ще се оправят изведнъж. Потъването е необратимо. Строи се някаква трибуна, обаче не се знае кой въобще ще я посещава. Този Левски няма как да бъде подкрепян. Дори момчетата от сектор Б не го подкрепяха, а си пееха и скандираха за един съвсем, друг и различен Левски. Тези със сините екипи на терена не ги интересуваха. Те присъстваха на мача като призраци. Всъщност и самият Левски се превръща в един призрачен тим. В славно минало и никакво настояще.
Загубата от ЦСКА дори не е спортна трагедия, както щеше да бъде преди години. Загубата от ЦСКА е поредният пирон в ковчега. При нормални обстоятелства феновете щяха да страдат една седмица и щяха да се настройват за следващото дерби. Сега могат само да се страхуват. Защото този отбор няма как и да мисли да си връща. Кой – Генков, Мюлдер, Родригес или Нуно Пинто! Те ще забравят Левски в мига, в който договорите им приключат. Дори няма да се интересуват от резултатите и на кое място в класирането се намира. Той и Батков няма да се интересува, след като си продаде акциите. Не може да се каже същото за Стойчо, за Бадема, за Вальо Илиев, за Тошко Янчев. Те винаги ще си останат от ЦСКА. Ето това е голямата разлика.
Колко трябва да си глупав, за да приемеш да станеш треньор на Левски при тези обстоятелства. Какъв глупак трябва да си, за да говориш цяла седмица, че твоят отбор е по-добър и ще спечели мача. От космоса ли падаш? Тони Здравков всъщност е олицетворението на падението и липсата на всякакви зачатъци на достойнство в левскарската общност. Той не е първият, който само си мисли, че му дават шанс за изява. И няма да бъде последният, който ще е съучастник в престъпленията срещу Левски. Приличен футболист от миналото, Тони Здравков заслужаваше да види как отборът губи с 0:3 в 37-ата минута. И да му мине през акъла, че ще бъде запомнен като треньора, загубил с 6 или 7 гола от ЦСКА. И тази опасност не е преминала както за него, така и за Елин Топузаков и Мариан Христов. За разлика от тези на терена на Тони и на Елин сърцето им е прескочило при гредата на ЦСКА за 4:0.
Играчите няма какво да ги коментираме. Те са и слаби, и уплашени, и неподготвени тактически. И въобще не се радват, че играят футбол. Какво може да се очаква от такива хора, които при това няма и кой да ги оцени правилно. Гаджев например се опита да играе нещо, но накрая по инерция похвалиха Вутов, който единствен бил мотивиран. Е, какво му е било мотивираното, взеха му топката пет пъти в центъра с опасност за голова контраатака. Един път трябваше да я ритне и го направи нескопосано. Не че е виновно детето, ама да го хвалят след такъв мач е безсмислено. Ето, няма ги Рамос, Силва и Лопес и какво от това. Родригес да не е нещо повече от тях. Или Туре, или Перес, или Бру. Всичките са един дол дренки. Футболисти, които стават за втора дивизия на Франция и Португалия. То и в ЦСКА повечето са такива, но един Бадем прави разликата. Къде е синият Бадем и кой носи отговорност, че такъв не съществува!?
Горката публика на Левски. Тази от сектор А и сектор В и тези, които гледаха резила пред телевизорите. Да не си бил на тяхното място в 37-ата минута и особено в началото на второто полувреме. По-голям кошмар не са и сънували. И трябва да са благодарни, че Стойчо не ги остави своите да си играят играта. А момчетата от сектор Б трябва да се замислят кой за какво ги употребява в последно време. Евала за това, че викаха и в последната минута „Левски, обичаме те”, но дали адресатът бе на терена. И дали обичат отбора на Тодор Батков. Защото този Левски не е техният, а на Тодор Батков. Той си го измодулира благодарение на богатия си опит. Неговият Левски обаче не е Левски на левскарите! И това все някога трябва да приключи. От четвърта дивизия да тръгне, ама да е истинският Левски. На Гунди, на Патрата, на Соколето, на Гибона, на Наско, на Гонзо! И на треньора, който изпрати Левски в друго измерение – Мъри Стоилов.
ОЩЕ СЛЕД ВЕЧНОТО ДЕРБИ: