SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Левски значи свобода.

Този постулат, превърнал се в скандиране, по-младите привърженици на сините не го осъзнават исторически. Дето се вика не им и трябва да си обременяват мозъците с подобни неща. Но ще им се наложи. Защото в навечерието на вечното дерби Левски бе официално заграбен от тези, които се надяваха след като победят ЦСКА, да заживеят още по-комфортно в паралелния си син свят. Но не се получи. Веднъж те опитаха подобен ход. Трябваше само да бият Лудогорец през пролетта и още тогава да претапицират поизхабените си меки столове на „Герена“. Оказа се, че един автогол на Везалов преобърна всичко.

Няколко месеца по-късно автоголът във вратата на Левски бе отбелязан от Гугутката. Още при събличането на Ивайло Петев бе повече от ясно, че сините ще загубят вечното дерби.

Левски отново бе предаден от свои!

Разбира се Гугутката, Вергил от Перник и останалите храбри нахлувачи в схлупената и тясна заличка на „Герена“ не са солови играчи, а инструмент в ръцете на истинските предатели на идеята Левски.

Висящо ръководство, висящ треньор, висящи футболисти… Та в Левски днес няма нищо прозрачно, точно и коректно, както обича да се изразява Александър Томов. Всичко на „Герена“ е една непрекъсната вълна от подозрения и шушукания.
И така, точно преди мача с ЦСКА публиката успешно бе разделена на платена и плащата си, на правилна и неправилна, на чернооблечена и нормалнооблечена. В резултат на което на стадион „Васил Левски“ дойдоха обидно малко привърженици на Левски. Ето това беше загуба преди загубата. Катастрофа преди катастрофата.

Вън от съмнение е, че този клуб е в перманентно състояние на управленски хаос. Апотеозът бе след вечното дерби, когато Тодор Батков отсече през мустак, че спира финансирането на първия отбор. Той трябваше да изрече това преди повече от година и половина, тогава имаше кой да му повярва. Сега никой не е съгласен с него, защото вероятно само той си вярва, че финансира Левски.

Реалният управляващ е Иво Тонев, който при спускането си на „Герена“ с невидимия парашут призна, че е делегиран представител на група спонсори и инвеститори. Съвсем наскоро Тонев смутоляви, че Тодор Батков го бил поканил.
Е, картите за онази част от публиката, която не съблича треньори и няма претенции да определя политиката, са свалени. За останалите също. Само че вторите искат да се възползват от ситуацията, а първите вече са обзети от тотална апатия.
Гугутката &Ко всъщност изобщо не им пука как се казва президентът на Левски и кои са така наречените инвеститори. Тяхната цел е да поставят синия клуб в мъртва хватка, а в момента „Герена“ е в тяхна зависимост. Искаме пари – ето ви пари. Ако няма пари - ще има „Сиони“. Искаме автобус, заповядайте. Искаме процент от продажбата на билетите. Искаме кетъринг в сектор Б. Искаме, искаме… Да продължим още малко. Искаме да няма фенове на Левски срещу Ботев в Пловдив. Готово! Искаме да прекъснем тренирвоката, за да обявим бойкот. Искаме да прекъснем друга тренировка, за да обявим края на бойката. Искаме да изгоним директора Сираков и треньора Петев. Искаме да казваме кой може да е треньор на Левски и кой не. Следващото е: Искаме да правим селекция.
Е, при толкова много искания, последното което може да се каже, че Левски е акционерно дружество с ясни правила. А предпоследното нещо е, че Левски е „отбор на народа“. Ако това е вярно, значи народа е Гугутката плюс тези 200 или 300 човека около него. А останалите плащащи си левскари са само свидетели на това, което се случва.

Това са хората, отговорни за състоянието на Левски от две години насам. Това са хората, които копаят дъно след дъно и които страдат за любимия си тим избирателно.

След като Гугутката и Вергил от Перник изгониха един треньор и избраха друг, именно те трябваше да дават интервюта след катастрофалната загуба от ЦСКА. Сухия бе само един заложник на обстановката. А и Тони Здравков едва ли сам за себе си е доволен от условията, в които работи, въпреки че на практика той е избраник на запалянковците. Ах, каква гротеска само. Батков излиза от среща с Гугутките и с половин уста, с гримаса на останал без баничката си ученик признава, че преди Сухия е обсъдил други имена с качулатите фенове, но кандидатурите били безапелационно отхвърлени.

И сега, не знаем на кой Левски да се радваме и за кой Левски да плачем. Обикновените привърженици от цялата страна вече казаха присъдата си. Много хора днес обсъждат необикновените си отсъствия от трибуните срещу ЦСКА. Десетки бяха тези, които бяха отблъснати от Гугутките и техните безпардонни действия и декларации и за първи път от години не отидоха на вечното дерби на живо. Това е голямата загуба за Синята България. За тези, които знаят какво е „Левски значи свобода“ не боли толкова 0:3 от ЦСКА. Тяхната болка е усещането, че са предадени, че идеята е избягала, че този Левски е узурпиран от елементи, които не са припознати като хора с добри намерения.
Кой е Батков, кой е Тонев? Това са лица от прехода. Кристално ясно е, че няма как времената да бъдат върнати. Светата вода ненапита Томас Лафчис първи заграби свободата след тайни схеми с печата на ДС. Свободата стана негова собственост и после той я облицова с щампата на една от най-съмнителните групировки ВИС-2. Още тогава Левски бе предаден и всичко отиде в „Сухата река“. Някъде тогава романтиката започна да се изпарява, а владетелите на идеята просто си прехвърлят един пакет акции. Някакви хартии, някакви ценни книжа отнеха веднъж завинаги истинския Левски. Това сега е комерсиално-политически проект. Системата има невероятната способност да възпроизвежда узурпатори и да изхвърля задборда чистите и нормалните.

Какво значение всъщност има дали въпросните акции се съхраняват в сейфа на Тодор Батков, Иво Тонев, Бойко Борисов или Веселин Маринов? Какво значение тук има някакво си име? Живи и здрави да са всички, които се опитват да правят футбол. Някакви наивни симпатяги изсипват едни пари на „Герена“ и се опитват посредством 200 Гугутки да контролират процесите. Нека погледнем обаче още година и половина напред. Ако тогава и на хартия Левски има нов собственик, ще може ли той да управлява клуба, да инвестира парите си така, както той прецени? Дали този нов икономически гущер ще може да откъсне опашката си или отново някакви хора ще диктуват събитията и ще определят политиката. Ако е така, нищо добро не чака Левски. Наскоро споменахме какъв е верния според нас път: Собственикът на Левски трябва да управлява клуба като фирма, а не като спортно дружество. Колкото повече фактори, претендиращи за познаване на материята и претендиращи за право на глас, толкова по-зле. Запалянковците, които искат Левски наистина да е свободен, трябва да се обединят в друга, различна от сегашните фенклубове безкористна формация и да си отвоюват идеята. Защото за тях 0:3 от ЦСКА е нещо, което ги боли по-малко от това да се почувстват ограбени и предадени.