SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Снощи Челси победи Арсенал с 2:0. Не видяхме нищо необичайно в играта на отбора при една наглед рутинна и лесна победа над "артилеристите". И точно това трябва да радва феновете на "сините".

Техният Челси си е отново добрият стар Челси от периода 2004-06 година. Добрият стар Челси на добрия стар Моуриньо.

След уволнението на "Специалния" през 2007 година година, Челси беше воден от Луис Фелипе Сколари, Карло Анчелоти, Андре Вилаш-Волаш и Роберто ди Матео (не включвам временните наставници - Авраам Грант, Гуус Хидинк и Рафаел Бенитез). Всеки един от тези четиримата имат различен стил и подход, но те си приличат по това, че за разлика от Моуриньо, всичките практикуват атакуващ футбол. Собственикът на Челси Роман Абрамович винаги е казвал, че предпочита победа с 4:3 пред такава с 1:0, но дали това е най-доброто за отбора? В първите 10 мача на Сколари Челси имаше 3 победи с по 5:0, но след това отборът попадна в дупка, от която излезе едва след уволнението на Големия Фил. За двата си сезона начело на отбора Татко Карло имаше поне 10 победи с по над 5 гола разлика, но различни контузии провалиа втората му кампания и доведоха до уволнението му. Роберто ди Матео също започна добре, печелейки Шампионската лига, но щом беше оставен да направи сам селекцията и подготовката на тима напълни отбора с крила и не обърна внимание на защитата и широчината на останалата част от състава. Всичко това доведе до онзи мач с Манчестър Юнайтед за Кепитал Уан Къп, в който той се принуди да излезе с титулярите, за да победи "червените дяволи" и да им върне за злополучната загуба в Премиършип дни по-рано. Това доведе до преумора в играчите и нова психологическа дупка, от която те излязоха едва в края на сезона под ръководството на вече нов мениджър - Рафаел Бенитез. Причините Андре Вилаш-Воаш да не се наложи бяха малко по-различни, но главното е, че нито един от четиримата не осигури на отбора нужната стабилност.

Стабилност, която върви ръка за ръка с Жозе Моуриньо. Португалеца няма претенции да играе звезден атакуващ футбол, но предлага друго. Снощи Челси игра с 2-ма типични разбивачи и 4-ма защитници, които почти не напуснаха зоните си (при едно от малкото си включвания напред Азпиликуета отбеляза втория гол), но въпреки това "сините" победиха с 2:0 лидера в Премиършип и не оставиха никакво съмнение в превъзходството си. Най-впечатляващото е, че Челси игра с няма и 50% от титулярните си състезатели. А това вече е типичния Челси на Моуриньо от 2004-2006.  Португалецът обича да работи с малка група футболисти, но разчита не на индивидуални качества, а на колектив, дисциплина и отборна игра. Това е гаранция, че който и да излезе на терена представянето в играта на отбора няма да е драстично по-слабо. Това е нещо изключително важно в напрегнатия сезон, изпълнен с контузии и наказания.. и е гаранция за успехи.

Феновете на Челси обичат да скандират: "Jose Mourinho - one of us" и това е защото Челси на Моуриньо е Челси на феновете. Който те познават, обичат и подкрепят.