You are here:   Home Други Анализи и коментари Време е да се заличи една несправедливост

Време е да се заличи една несправедливост

Вторник, 13 Юли 2010 17:25

Световното първенство завърши. Някои ще го запомнят с титлата на Испания, други с гадните вувузели, а трети може би с октопода Пол и неговите прогнози, всеки може сам да направи своите изводи от Мондиала.

Аз обаче за пореден път се убедих, че съдийските грешки могат да бъдат решаващи в определени моменти и да променят съдбите на много хора. Именно за това изглежда абсурдно във времена на тотална глобализация, когато този проблем може да бъде решен едва ли не с едно щракване с пръсти, президента на ФИФА Сеп Блатер и приближените му да стоят със скръстени ръце.

Сега ще припомня някои от тези моменти на първенството, в които ако справедливостта беше възтържествувала, нещата можеха и да стоят по различен начин:

1) Спестения червен картон на Жуан в мача срещу Португалия
2) Скандално отменения гол на Англия в мача срещу Германия
3) Признат гол от 3-метрова засада на Аржентина - Мексико
4) Признат гол от засада на мача между Испания и Португалия
5) Чист гол, отменен заради засада на Испания - Парагвай
6) Отново гол от засада на Холандия - Уругвай
7) Спестен червен картон за Пуйол и гол след неправилно отсъден удар от вратата на финала между Испания и Холандия

Някои веднага ще кажат, че гледам дребнаво на нещата и че искам да заклеймя "уникалния, невиждан до сега отбор на Испания, съчетаващ по брилянтен начин отборния дух, красивата игра и ефективността". Впрочем и самия Блатер заяви на заключителната преконференция, че "Футбола е игра на грешки на футболистите и грешки на съдиите.".

Така е г-н Блатер, но когато футболистите допускат грешки в отборите си, треньорите вземат мерки - заменят ги с други, сменят схемата и т.н. С една дума правят всичко, което е по силите им за да ограничат тези грешки. А вие не правите нищо по въпроса. Ясно е като бял ден, ако статуквото се запази, съдийски грешки винаги ще се допускат. Самите съдии не са виновни в повечето случаи - те все пак са човешки същества, а нито един човек не може да бъде съвършен. Във века на технологиите обаче, съвършенството може да се достигне и ако не да се заличат, то грешките могат поне драстично да се намалят.

Вярно е че футболът вече дълги години се играе по тази система, "с играта на грешки", както я нарича президента на ФИФА, но просто преди не е имало начин тези несправедливости да бъдат премахнати, а сега може. Сега ще си позволя да съпоставя този проблем, с един друг социален. В миналото не е имало полиция и е можело да убиваш хора, да крадеш и т.н без да получиш наказание. Сега обаче това (поне по закон) не може да стане и на мен лично(а предполагам и на повечето хора) света ми харесва повече така и се радвам, че нещата не са се запазили "в чистия им вид". Така е впрочем и в много други сфери, света се развива и има различни механизми нещата да станат по-добри.

На много хора ще им се види неуместно да сравнявам футбола с такива неща, но истината е че всички от които зависят тези неща и въпреки това не ги променят са едни престъпници. Само човек, на който любимият отбор е бил "порязван" може да ме разбере добре. Защото има много хора за които футболът не е просто начин да убият времето, а нещо много повече. От това им зависи настроението, психиката в някои случаи за години напред. Не са малко случаите на самоубийства след загуби на любимия отбор.

Тези неща се отнасят с още по-голяма степен, когато има първенство от такъв ранг. Защото някои хора чакат 4 години световното с трепет и не е честно спрямо тях, да стават жертва на такава несправедливост.

Ние в България вече 16 години не можем да понесем несправедливостта от полуфинала през 1994, когато съдията не ни отсъжда заслужена дузпа срещу Италия. Подобни чувства сега имат и много народи по света.

Така че е крайно време президента на ФИФА Сеп Блатер и заобикалящите го "феодалния старчета" да се поразмърдат и да вземат единственото правилно решени, слагайки край на една дългогодишна несправедливост.