SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Партизан (Белград) влезе в групите на Шампионската лига, печелейки през лятото повече от 3 милиона евро от трансфери.

Бях забравил, че сръбският футбол съществува. На практика от всички държави в региона те са, или по-скоро бяха най-близо като футболна съдба до нас - имаха един отбор, влизал в груповата фаза на Шампионската лига за последните 15 години. От вторник вече имат две участия, макар да са пак с един клуб, така че и с тях вече не можем да се сравняваме. Признавам си, че бях силно впечатлен от Партизан и донякъде си давам сметка, че този тим показва добра рецепта как да се върви напред. А определено чрез този клуб може да се разбие на пух и прах теорията, че само с масивна инвестиция може да се влезе в Шампионската лига. Напротив! В Белград доказаха, че могат да спечелят пари от трансфери и после да влязат в състезанието на богатите и пак да спечелят.

Сръбският избор
Подобно на доста от големите тимове в Източна Европа, в миналото Партизан има доста поводи за гордост. Това е тимът, участвал в първия двубой от турнира на шампионите през 1955, после през 1966 стига до финал, където губи от Реал (Мадрид). Няма голям смисъл да изброяваме всички рекорди, но е важно да припомним, че през сезон 2003-2004 тимът игра в груповата фаза на Шампионската лига и въпреки че срещна на своя стадион Реал (Мадрид), Марсилия и Порто, нито веднъж не загуби. В онзи състав бяха футболисти като Ненад Джорджевич, Тарибо Уест, Саша Илич, Делибашич, Ивица Илиев. Поколението бе силно и после бавно бе разпродадено. Това е нормално и се прави навсякъде. Обаче това лято в тима дойдоха футболисти, играли в чужбина - Ивица Илиев е най-известното име. Но към него може да добавим и върналите се в Сърбия като свободни агенти Милан Смилянич от Еспаньол и Иван Стеванович от Сошо. Забележете обаче нещо важно - те са сърби.
Ще се отклоня, казвайки, че това лято клубът е направил близо 3 и половина милиона евро печалба от трансферни операции. Бяха продадени Ламин Диара и Марко Ломич, който отиде в Динамо (Москва). Имената всъщност нямат голямо значение, важен е принципът. В момента регистрираните в УЕФА футболисти за този плейофен кръг са общо 24. И тук идва изненадата - от тях само 4 са чужденци. Всички останали са сърби. Според някои Партизан има второто по сила и качество футболно училище в Европа след това на Аякс, но разликата съвсем не е голяма. Звездата на тима в момента е някакъв бразилец Клео, който не спира да бележи голове. Само на Андерлехт вкара три. Треньорът на тима е Александър Станойевич, който е на 36 години.

Българският модел
Разказах всичко това за Партизан съвсем накратко, без да се задълбочавам в детайлите, само за да си дадем сметка за пореден път колко е сбъркана системата у нас. Ние сякаш всичко, което Партизан е направил като клуб в последните години, сме го обърнали обратно. И си вярваме, че моделът ни и най-вече мисленето са правилни, което е най-голямата ни трагедия. Всъщност излиза, че грешим във всяка стъпка. Нека започнем поред.
Преди няколко сезона имахме три тима в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА - Левски, ЦСКА и Литекс. Сините стигнаха най-далеч, но от групите излезе и Литекс. Това би следвало да означава, че сме имали някакви играчи. Да, може би не са били идеални, обаче ги е имало. И идва основният въпрос - за каква сума са били продадени и къде заиграха след тези мачове? Всеки може сам да си отговори на този въпрос, но нямаме футболист, който да е отишъл в някой добър отбор. Аз мисля, че ние вече не можем дори да продадем играчите си качествено. Така че дори когато имаме успехи, не успяваме да ги използваме по най-добрия начин.
Вече доста време слушам, че този сезон е много важен, защото коефициентът ни щял догодина да е по-малък. Голяма работа! Пак си създаваме предпоставки за бъдещи оправдания. Проблемът далеч не е в цифричките, показващи колко точки сме взели, а в това, че няма добър футбол. Ще трябва съставите да преминат през няколко предварителни кръга. Е, хубаво! Партизан също трябваше да изиграе три мача, за да влезе в групите, така че това не е чак такъв проблем. Важното е да имаш отбор.
Защо у нас има напрежение между българи и чужденци?
Много е просто - тези, дето идват от различни държави по света, просто не са достатъчно качествени играчи. Защо този Клео, който е много силен централен нападател, се оказа в Белград, а не в София? Защото сърбите избират играчи. Сигурно и там взимат и търсят комисиони от трансфери, но поне малко мислят. Избройте колко чужденци има в ЦСКА? Близо са до един цял отбор. В Черноморец е същото, в Литекс има все пак и талантливи български момчета, но и там има доста чужденци. В Левски положението не е много по-различно. В Партизан са само четирима, от които един е македонец. Това е, останалите са сърби, на които им пука какво се случва с клуба, в който играят.
В Партизан са инвестирали в младежкото училище
Опитах се да намеря информация кога е станало това, защото бях изумен от цитата, според който точно УЕФА преценява футболното училище на клуба за второто по сила в Европа. Е, не намерих потвърждение, но започвам да си мисля, че след онова влизане в групите на турнира през 2003 година парите са отишли точно за нещо подобно. И вече се изяснява защо Манчестър Ю гледа внимателно футболистите от школата на Гробарите. А у нас нямаме изобщо футболни училища, закрихме ги собственоръчно, какво остава да са добри.
Проблемът с треньорите е също значим. Поне в това отношение има известно развитие, защото се наложиха някои млади специалисти. Макар те да работиха с различен успех. Ясен Петров е хит сега в Левски, но стоя близо две години без работа. Балъков работи с достатъчно голям бюджет и може и да постигне резултати, макар на мнозина да им се струва, че трябваше процесът да върви по-бързо. Любо Пенев не бе подкрепен от шефовете на ЦСКА, защото иска да се работи професионално. Ангел Червенков направи Литекс шампион и естествено с него си измиха ръцете след провала в Европа.
Но кой би помислил да назначи 36-годишен треньор
начело на отбор, който е шампион? Това просто няма как да стане в нашата държава. На 30 години Александър Станойевич спира с футбола като играч и преминава като наставник през няколко младежки формации на страната, преди да поеме Партизан. През 2007 е бил асистент в този отбор, но на практика през това лято е първото му назначение като старши треньор в клубен отбор. И това се случва с шампиона. Нали се сещате тук какви тежки анализи ще се извият, ако някой си позволи да назначи 36-годишен специалист начело на шампиона на страната, който и да е той. Ще има ужасно много крещящи хора, че този нямал опит. Ами в Партизан май не им пука дали някой има опит или не. Англичаните казват, че ако си достатъчно добър, си и достатъчно опитен. А да не говорим, че той не се оправдава, че нямал време да сглоби състав.
Сигурно съм пропуснал нещо. Признавам си, че не съм следил Партизан в последните 5 години. Едва преди три седмици се сблъсках с тези факти и бях потресен. Защото в Белград са направили всичко, което тук явно се смята за грешно - продажби, печалби, развитие на млади играчи, връщане на стари и опитни футболисти от чужбина. Но те са в Шампионската лига, а ние считаме Лига Европа, който си е един посредствен турнир със статут на Спартакиада, за огромно предизвикателство. Ей това е разликата между сръбския и българския модел във футбола.

Борислав Борисов, "7 дни спорт"