SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Нека шоуто да започне. Всъщност то никога не е спирало. Сега е моментът някой далновиден продуцент да организира риалити формат, в който да изберем новия национален селекционер, а записванията да стават от днес. Единственото условие кандидатите да бъдат от мъжки пол, други ограничения не трябва да има, защото в България всеки разбира от политика и футбол. И така, както си избираме президент и парламент, защо да не гласуваме за треньор на националния отбор.

Тази идея я споделих преди няколко години, но си важи в пълна сила и днес. Тоест, актуална е по всяко едно време, защото от момента, в който бъде назначен футболния ни селекционер, половин България вече започва да търси негов заместник. Затова най-добре ще е който спечели шоуто „България търси треньор”, да си напише веднага оставката, да я сложи в джоба си така, че да стърчи леко, а загубилия финалист (втория в генералното класиране) да бъде готов по всяко едно време да поеме поста.
Сериозно погледнато, голяма част от публиката като стадо, изобщо не и пука кой ще е треньор на националния отбор и как точно ще играе отбора на България. Важно е, ако може някак си да изклатим съперника. Чухте ли какво каза във вторник вечер Ивелин Попов, който може да е всякакъв, но изобщо не е глупав и повърхностен. „Сега ще дойде нов треньор, който ще ни нареди отзад, няма да минаваме центъра, може за излъжем някой отбор, да я ритнем отдалече и какво, ще кажем, че сме излезнали от дупката”. Край на цитата.

Да, българската публика иска точно такъв национален отбор.

И не само. Публиката иска и такива клубни отбори, от доброто старо време – опълченци с характер. Аудиторията е свикнала всеки отбор, за който стиска палци, да изглежда като жертва. Мъчениците на терена трябва да изглеждат като обречени и ако нещо някак си излъжат съперника, който и да е той, на трибуните се прегръщат и хвърлят каскети във въздуха.

За какво и е на българската публика някой да мисли по друг начин, да говори за модерен (правилен) футбол и да се надиграва с противника. Затова Херо не иска и да чуе за България, защото тази футболна България го изгони. Станимир Стоилов тръгнал да си го мери с Барса и Шалке. Марш от тук, Мъри! Тони Велков обичал атакуващия футбол. Не, Перник не иска това. Илиан Илиев възроди Берое и някакви в Стара Загора направиха всичко възможно да го качат на автобуса за Варна. На Краси Балъков му търсят обяснение всеки ден защо Черноморец не е шампион. Дуци Симонович го питат как така не успява да произведе от изпражненията качествен мармалад. Стефан Грозданов разходи Локо София из Европа и бързо му намазаха ските с най-бързата вакса.

И изобщо в България всеки, който се опитва да се направи на модерен треньор и да посочи верния път, го придърпват към блатото, в което се намира футбола ни. Как така могло да паднем на „Уембли”, сякаш „Уембли” е „Коритото” във Варна. Далеч по-добре щеше да е срещу Англия да паркираме автобуса пред нашата врата, 90 минути да ритаме топката към трибуните и да загубим с два, а не с четири гола. Лудницата стигна до там, че някои медии открито призоваха Черна гора да дойде и да ни бие с 5:0, защото е важно да има зрелище, макар и с отрицателен знак. Всеки дава акъл и сочи злосторниците в спортни екипи, сякаш извън състава са останали българските еквиваленти на Рио Фърдинанд, Иниеста и Дрогба.

Няма други, това са. Следващият национален селекционер ще извика на 90 процента същите футболисти. И ще постигне същите резултати. Ще бъде подложен на същите критики и ще подаде същата оставка.

И този омагьосан кръг ще продължи, защото ние преди всичко мразим, отколкото обичаме. Защото когато Черноморец и ЦСКА искат да строят нови стадиони, публиката прави всичко възможно това да не се случи. Публиката иска да седи на прогнили дървени пейки и да скандира „Вън!” Българомразците не искат нови детски школи, не искат европейски подход, не искат нищо повече от това националния отбор да излъже някой. Нищо, че в крайна сметка изклатените сме ние. Важно е да сме в играта, да сме част от шоуто.

Хайде сега да режем из корен!

Да започнем с новия треньор. Да видим кои ще се запишат за кастинга, как ще ги оцени журито и накрая да блъскаме есемеси за любимия кандидат. После да му сведем кои футболисти да извика, като задължително не трябва да има нито един от сегашните „комедианти”. Да обиграваме нов отбор от млади и необременени момчета. Те вероятно са в младежкия национален отбор. Да видим класирането там. Оууу, на последно място сме. Пред нас са Швеция, Израел, Черна гора и ... Казахстан без Сесил Каратанчева в състава. Значи и следващото поколение не го бива.

Май скоро няма да имаме читав национален отбор. Остава шоуто. България търси треньор-шоумен. Ако ще е така, аз лично ще пусна един SMS за Вили Вуцов. И повече няма да чета интервюта, защото с максимална мобилизация, пределна концентрация, себераздаване и влагане най-много да изклатим някой и наистина да се помислим за голямата работа. Ето това искаше да каже Ивелин Попов. Той е бъдещето на националния отбор. Но на него грозен футбол не му се играе, той не иска да е обречен, въпреки че публиката иска точно това. Ама ако България не раждаше такива бунтари като Попето, още да сме под турско робство. Такава е и футболната ни култура. Голяма част от публикат иска тези на терена да са като роби и ако някой се отскубне замалко, това е национален празник. Нищо, че веднага на негово място ще вържат друг.

Желю Станков, Тема:Спорт