SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Страшният Трифон Иванов е третата перла в огърлицата от българските звезди, играли на финал в европейски турнир.

“Брюксел 1996”

Мечта на всеки футболист е да отиде на финал в европейски турнир. Аз я изпълних. Е, не успяхме да спечелим, но усещането ми ще остане за цял живот. Стадионът естествено бе препълнен, атмосферата - супер! Истина е, че Рапид беше по-слабият отбор от Пари Сен Жермен. Няма да си кривя душата. Водеше ги Юри Джоркаеф, един наистина голям играч. Но още ми е в главата онази пуста 90-а минута. Центрираха, скочих, ударих с глава и... не влезе. Викам си: “Ех, нямам късмет. Срещу французите на Емо ударът влезе в последната минута, моят не...” Така било писано.

Справедливо ПСЖ спечели купата, но пък бяхме ли стигнали до продължения и дузпи, кой знае какво щеше да се случи. В последните пет минути играх само като нападател. Усетих тръпката от финала. Настръхнах дори при награждаването. Бяхме пред очите на целия свят.

Въпреки загубата на другия ден като че ли цяла Виена бе дошла на “Щефансплац” да празнува трофей. Накараха ни да се чувстваме специални. А и Рапид имаше поколение, за което може да се мечтае. Германският гигант Карстен Янкер, Петер Щьогер, още куп австрийски национали, моя милост... Хората ни обичаха. Все пак до финала отстранихме Спортинг (Лисабон) и Динамо (Москва). В руската столица забих два гола и спечелихме с 4:2. Не беше зле.

На тържеството във Виена бяхме със съпругите си. Изядохме им виенските шницели... Президентът го бе организирал страхотно. Получих орден на Виена. После шефът на клуба ми отпусна като награда и частния си самолет, за да се прибера в София за лагер на националния отбор. Беше малък, само с няколко места и аз сам вътре. Много готино. Нито чакаш, нито нищо - минаваш все едно си най-важният човек в света.

14 години по-късно

Когато Рапид гостува на ЦСКА в Лига Европа през есента, в моето заведение във Велико Търново дойдоха 18 запалянковци. Изкарахме една страхотна вечер. На витрината съм окачил флагчето, което ми подариха. Толкова години по-късно почувствах уважението на хората и съм им благодарен. Партито бе страхотно. Изпиха се над 100 литра бира. После минахме на уиски, а аз имам над 70 вида...

Бях поканен и на 100-годишнината на Рапид преди време. Имаше футболисти от всяко поколение, но само по няколко. Изкараха ни с каляски, целият стадион скандира имената ни. Човек да настръхне от гледката. Но нашият отбор беше най-аплодиран. Все пак ние играхме на този финал срещу Пари Сен Жермен.

Сега стискам палци на Димитър Бербатов. Гледам Манчестър Юнайтед заради него. Не знам защо не го пускат. Като че ли съотборниците му не са достатъчно лоялни с него. Нека не го мразим, а да му се радваме, че представа България. Имаме нещо хубаво и - дай да го оплюем.

Дано Митко играе срещу Барселона. Испанците няма да променят играта си, важното е какво ще измисли сър Алекс. Играл е стотици подобни мачове. Неговата тактика ми е интересна. Лео Меси си е Лео Меси - невероятен! Но за мен Бербатов е човекът, който трябва да играе задължително. Този Хавиер Ернандес не смятам, че още е класата за Юнайтед.

“Олд Трафорд”

След финала най-големият ми спомен с Рапид е от “Олд Трафорд”. В Шампионската лига гостувахме на Манчестър Юнайтед и загубихме с 0:1. И тогава можех да изравня в последната минута, ама не стана. Цял мач пазих Ерик Кантона. Човек с изключителна осанка, излъчване, качества. Невероятно трудно е да се играе срещу него. Но не му позволих да вкара гол.

Малко преди края на мача го помолих за фланелката. Той обеща, че в съблекалнята ще ги разменим. Съдията даде край и аз спокойно тръгнах към тунела. Изведнъж гледам - целият наш отбор тича към Кантона и му иска фланелката! Но той само ме посочи и рече: “Не, моята фланелка е за Иванов!” Голям жест и голям подарък, още си я пазя в нас. Реликва е.

Много ми завиждаха в отбора, но трябваше да знаят откъде духа вятърът. Кантона е един от най-големите футболисти, които съм гледал, а “Олд Трафорд” е от най-величествените стадиони. “Това е положението, момчета”, казах в съблекалнята, когато ме гледаха как сгъвам екипа и си го прибирам".

Снимка: zasada.bg