След слуховете, че много от шотландските клубове на Севера са започнали да плащат на играчи, за да играят в техни отбори, се стига до въвеждането през 1882г. на правило номер 16, което гласи: "Ако член на клуб получава възнаграждение или друг хонорар, от какъвто и да било род, надхвърлящ реалните му разходи, и такъв играч е лишен от надница, поради това че е играл в някой мач, то за него му се забранява да участва в мачове за купата; мачове, организирани от асоциацията или международни такива. Клуб, който наема такъв играч, подлежи на изключване от асоциацията."
Със свободата се изплащат "компенсации за неплатени надници" се злоупотребява в такива размери, че това отдалечаване от аматьорската игра започва да се възприема от Юга като показателно за неспортсменския дух, който шири из северните клубове.
Футболът разцъфтява много по-бързо в Шотландия, отколкото в другите части на клуба Обединеното Кралство, и английските клубове отправят все по-често поглед отвъд северната граница, откъдето може да дойде подкрепа за техните отбори. Футболната асоциация в началото като че ли не забелязва тази тенденция, но бива принудена да разгледа жалбите на "Шефийлд", "Ланкашър" и "Бирмингам", в които се твърди, че същестува такава практика. През януари 1883 г. е свикана комисия на Футболната асоциация за разглеждане на тези обвинения, Тя нищо не успява да докаже. Но недоволството сред най-добрите аматьорски клубове не стихва и дори се стига до едва прикрита заплаха да се бойкотира купата на асоциацията в началото на сезон 1883-84. Скандалът избухва с пълна сила, когато през 1884 г. "Ъптън Парк" подава официално оплакване срещу "Престън Норт Енд" за ползването на професионални играчи. Случаят набира широка популярност и Уилям Съдел, президентът на футболен клуб "Престън" и негов мениджър, признава, че би могъл да докаже,че такава практика съществува в почти всички важни отбори от Ланкашиър и Мидлендс.
"Престън" биват дисквалифицирани и не участват в купата на асоциацията през този сезон, но искреността, с която Съдел признава съгрешенията си, принуждава съветниците на асоциацията да се замислят сериозно над реалната ситуация. На следващото заседание на комитета прогресивно мислещият Чарлз Алкок заявява: "Дошло е време професионализмът да бъде легализиран." Тази теза се поддържа и от д-р Морли, но борбата за предотвратяване на подобна крачка не стихва нито за миг до юли 1885 г. , когато професионалният футбол най-после бива озаконен.
Британци са първите мисионери разпространили модерния организиран футбол. С развитието на комуникациите и туризма моряци, войници, търговци, инженери, строители, студенти разпространяват любимите си спортове- крикет и футбол- при пътуванията си по света.
Местните хора се включват в играта и така футболът става популярен по цялата планета. Към края на 19 в. играта покорява Австрия. По това време във Виена живеят значителен брой британци и тяхното влияние личи по имената на двата най-стари клуба- First Vienna FC и Vienna Cricket and Football Club, от които води началото си футболен клуб "Аустрия".
Другите краища на Хабсбурската империя следват техния пример. Студенти от Англия донасят първата футболна топка в Унгария в края на 19 в., а двама англичани - Артър Йоланд и Аштън- са включени в първия и представителен отбор.
В Италия отново англичани, макар и заедно с швейцарци, изиграват ключова роля за развитието на играта, както личи от имената на някои отбори: Genoa Footbal and Cricket Club (основан от англичани през 1892 г.) и Милан (а не Милано!). Играта се появява в Италия благодарение на бизнесмен от Торино- Едоардо Босио, през 1887 г. , но "Дженоа" е първият голям отбор.
Европа не е единственият покорен континент. До края на 19 в. играта достига четирите краища на света.
Другият четвъртък очаквайте нова част от поредицата "Архивите са живи", в която ще научите за "Световната организация на футбола".