You are here:   Home Други Архивите са живи 1900 - 1919: Световна организация (част 2)

1900 - 1919: Световна организация (част 2)

Събота, 08 Май 2010 23:20

 

По това време Франция няма отделна футболна федерация, затова USFSA иззема тази функция. Испания, в която футболът се появява още през 60-те години на ХIX век, също няма своя федерация. Затова президентът на един от футболните клубове проявява самоинициатива да представлява Испания. Неговото име е Карлос Педрос от футболен клуб „Мадрид”. Странен е фактът, че Падрос не присъства на учредителното събрание на FIFA както твърдят много източници. Той поднася своите извинения и като негов пълномощник гласува Андре Еспир. Не присъства  и представител на Швеция , от чието име гласува Силоу. И така, на учредителното събрание на FIFA присъстват седем представители на седем страни, които обаче са само от пет националности.

 


Герен е избран за първи президент на организацията, без неговото особено желание да заема този пост. Година по-късно на 14 април 19005 г., барон Едуард дьо Лавеле, президент на белгийската федерация, успява да убеди Футболната асоциация да се присъедини. Въпреки това, Герен напуска поста си , защото не може да приеме, че нито един от членовете на FIFA не пожелава да участва в предложения световен шампионат. На негово място застава за кратко Шнайдер , а пред 1906 г. За президент е избран представителят на Англия Даниел Уудфол. Той ръководи отганизацията дванадесет години до своята кончина през 1918 г.

По време на неговото президенство високомерните мнителни островитяни – британците – благоволяват да допуснат чуждестранни представители в Международния борд, който определя правилата. Под ръководството на Уудолф FIFA се превръща в истнска световна федерация, а не само европейска: през 1910 г. за член е приета Южна Африка, а през 1912 г. Аржентина.

Идеята за състезателен характер на играта в международен мащаб се утвърждава, слад като FIFA формално приема понятието „национална държава” като състезателна единица във футбола. Британското вътрешно  първенство предшества Олимийските игри. Футболът е включен в Олимпиадата след демонстративен мач през 1896 г. в Атина, а след това през 1900 и 1904 г. е включен в неофициална състезателна програма.

Великобритания има честта да стане първата страна – олимпийски шампион по футбол след щастливата си победа с 2:0 срещу Дания на финала през 1908 г. През 1912 г. също печели олимписйката титла. Заради ограниченията за пътуване в чужбина отборите от Южна Африка не могат да участват в олимпиадите, които по това време са по-скоро европейско събитие. Затова те решават да организират свой регионален шампионат, който по-късно ще бъде наречен Копа Америка. Първото тяхно неофициално първенство е проведено през 1910 г. в чест на стогодишнината от извоюването на независимостта на Аржентина, а първият официален шампионат се провежда през 1916 г.

В този момент в Европа почти всички вътрешни и международни първенства са праустановени заради войната.

Последствията от Първата световна войа довеждат до национални дори лични двами за хора като английския теньор – мисионер Джими Хогън и Стихв Блумър – бивш нападател на националния отбор на Англия, а също и на „Дарби каунти”. Двамата са интернирани в Германия, където са работили преди това.