SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Кой не знае Джордж Бест? Една от легендите не само на Манчестър Юнайтед, а и на световния футбол!

Добър ученик, добър футболист и добър женкар. Всички знаем кой е Джордж Бест, но нека видим и визитната му картичка.

Роден е на 22.V.1946 г. в Белфаст, Сев. Ирландия. Привлечен е на 17-годишна възраст в Манчестър Юнайтед - Англия, през 1963 г. дебютира в първата лига. През 1964 г., на 18-годишна възраст, облича и фланелката на североирландския национален отбор. Със своите голове в европейския турнир на шампионите помага много на Юнайтед през 1968 г. да спечели купата. През същата година 1968 става и футболист №1 на Европа, лауреат на "Златната топка". А е само на 21 години! Никой преди него, така млад, не е притежавал ценния трофей. Но след това в личния си живот тръгва по наклонената плоскост, често е санкциониран, капризничи, допуска дисциплинарни нарушения и често е извън играта. Така започва залезът... Все пак благодарение на шумното си име намери място в края на състезателната си кариера в американската професионална лига. Висок е 176 см, тежи 66 кг.

Каква преврат може да бъде съдбата на най-талантливия футболист! Преврат не по капризите на топката, а по капризите на характера. Когато не умееш да носиш достойно славата на собствените си рамене. Точният пример за това е Джордж Бест!

....А като малък е момче на място. В семейството му в Белфаст единствено майка му е свързана със спорта. Баща му - корабостроителен работник, има обаче тази неволна заслуга, че на един рожден ден на на своя син Джордж му подарил футболна топка. Така, просто да си играе в свободното време, защото иначе горещо желаел синът му да стане печатар. Но какво се оказва... Джордж си е роден футболист и още на 15-годишна възраст един наблюдател на Манчестър Юнайтед го довежда в Англия при отбора с думите "Мисля, че намерих един гений!" От своя страна, Бест, се върти ден-два на стадион "Олд Трафорд" и след това се връща отново в Белфаст, защото е "отвлечен" без знанието на родителите  си, а у него е силно подчертано семейното чувство.

Мениджърите и треньорите на "червените дяволи" не се отказват от него, а го изчакват малко да узрее и след две години отново се появяват в Белфаст. Този път получават разрешение от родителите на Джордж и го взимат окончателно в Манчестър Юнайтед.

И от тук започва футболната приказка на този велик талант. От ден на ден зрее, впечатлява с майсторството си, вкарва голове. И едновременно с това показва и добър характер. Грижи се за цялото си семейство. По онова време в неговата спортна графа "спортен режим" е вписано: "Не пуши, пие само лека бира, но умерено".

Великолепен е! Играе страхотно, нанизва много голове, а публиката скандира името му. Той повежда Юнайтед в битката на европейските шампиони за 1967\68.  Става футболист №1. Печели "Златната топка".

Под грижите на големия треньор Мат Бъзби, оцелял от позната мюнхенска катастрофа, вродените импровизаторски способности на младежа намират най-плодотворното поле за развитие. Ирландската му кръв ври и кипи. Той не се щади, продължава вдига трибуните на крака. Толкова е фин дрибълът му!

И идва метаморфозата му. Не в играта, а в поведението му. Не успява да издържи славата. Тръгва по наклонения път. Все по-често започва да се задържа в ръката му чашата алкохол. Нощни барове.. много момичета.

Мимолетна е футболната слава.

Ето какво казва бившият капитан на един ирландски отбор:

"Джордж се постави в печално положение: той загуби най-важното - уважението към себе си. Никога не е притежавал силата да запази дистанция между личния живот и образа на истинския спортист. Не, не футболът го доведе до това състояние. Иска да избяга от неприятностите, а всъщност си причинява нови, още по-големи".

Денис Лоу - негов партньор и носител на "Златната топка" споделя:

"Джордж безспорно е виновен. Но днес ние трябва да запитаме себе си, а не него: в какво общество живеем, щом като нашите довчерашни герои изведнъж се оказват толкова малки хора?"

И така... в крайна сметка, Джордж напуска Манчестър Юнайтед, заклеймен от своите съиграчи и треньори, дава декларации, че ще се поправи, но вече никой не му вярва, своенравничи, става човек на раздора и противоречията. И губи от ден на ден нервите си.

Да си припомним дата 18 октомври 1972 г., когато Бест, вече изпаднал от спортна форма, игра на нашия стадион "Васил Левски" в отбора на Северна Ирландия. Не му вървеше, ритна без топка нашия Христо Бонев, предизвика дузпа и накрая напусна безславно терена, освиркан от зрителите.

Какво се случи с Бест? Дали е вярно, че славата вреди? Това са въпроси, които трябва да задаваме на нас. Въпреки това, че нещата с Джордж се развиха така, ние само трябва да се получаваме от този велик човек. Той е пример за това, как на един преуспял човек му е нужно съвсем малко, за да се подхлъзне по наклонената права.

В завършек на всичко до тук, ето нещо пламенно, което казва Бест:

"Обичам футбола. И ненавиждам последния сигнал на съдията, както и неделите, защото тогава в Англия не се играят мачове. Ако зависи от мен, бих ги откъснал от календара...."

Но така разсъждаваше Бест на младини. После се промени. Предпочете лекия живот пред железните закони на футбола.

Статията е изготвена с помощта на книгата "Галерия на световни футболни майстори" - С.Тодоров и М.Стефанов 1980 г.

ТОП 10 голове на Джордж Бест: