SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Днес започваме още една поредица, която ще върви успоредно с тази за "Великото дерби - Левски - ЦСКА", тя ще бъде посветена на футболните гости на България. Следващите статии ще дадат възможност на българските приятели на футбола да се срещнат и запознаят отблизо с редица известни футболисти от световните терени.

Предлаганите разговори са осъществени по времето, когато различните състезатели, треньори и специалисти са гостували в нашата страна за футболни срещи на клубно и национално ниво. Днес отблизо ще ви представим Боби Чарлтън. Той е бивш английски футболист, Световен шампион със състава на Англия през 1966 година, носител на Златната топка през същата година, както и на приза Футболист на годината в Англия. Лауреат на Ордена на Британската империя. Един от малцината оцелели футболисти на Манчестър Юнайтед при самолетната катастрофа на летището в Мюнхен през 1958 г.

Един разговор с Боби Чарлтън е интересен и полезен за всички, които обичат футбола. А и той е готов да разказва до забрава за всичко, което е свързано с играта и с неговото място в нея. Не обича да говори само за едно – за страшната катастрофа на летището в Мюнхен през1958г., когато загина знаменитият отбор Манчестър Юнайтед, а той и треньорът Мат Бъзби оцеляха като по чедо. Явно тридесет години по-късно раната още продължава да кърви, макар че по-надолу Боби ще каже, че вече има право да спи спокойно. От висотата на неговия изключителен футболен интелект оценките му за играта звучат като истински футболни закони. И звучат толкова точно и убедително, че просто не можеш да не му вярваш. Не му повярвахме само за едно. “Стар съм вече да играя футбол!” – каза Боби пред любителите на футбола в Пазарджик.

- Вместо да станете треньор на истински професионален тим, вие създадохте футболно училище за обучение на младите. Как стигнахте до тази идея? – Това стана по време на едно мое гостуване в Южна Америка. В Аржентина ме помолиха да участвам в тренировка с най-малките, да им покажа нещо от моите футболни секрети. Тренировката имаше голям успех и така се роди идеята да открия собствено футболно училище в Англия. У нас футболът е включен в учебната програма на училищата, но не винаги се преподава от истински специалисти. Дори и в професионалните клубове повече се набляга на колективните занимания за сметка на работата за индивидуална техника. Именно тази празнина в подготовката на младите се опитвам да запълня в моята школа. В нея се приемат момчета от 8 до 18 години за пет или седемдневни курсове през лятната и пролетната ваканция. Работи се изключително за техника. От 1984 г. организираме и курсове за подготовка на вратари под ръководството на Гери Бейли.

- От позицията на вашия голям опит как смятате – остана ли за вас някаква тайна във футболната игра? – Силата на футболната идея, на тази магия, която обединява около себе си хиляди, милиони хора по стадионите – това е за мен най-голямото тайнство на играта.

- Преживели сте безброй футболни победи. Коя от тях ви е донесла най-голяма радост? – Най-ценна за мен е победата на Манчестър Юнайтед в турнира на шампионите през 1968 г.

- По-ценна от световната титла през 1966 г.? – Да, защото с победата на Юнайтед треньорът Мат Бъзби и аз изпълнихме дълга си пред нашите приятели, които загинаха на Мюнхенското летище през 1958 г. Тази победа ни беше нужна, за да можем да спим спокойно.

- Кой футболист ви е направил най-силно впечатление по време на вашата продължителна спорта кариера? – Моят съотборник от Манчестър Джордж Бест. Талант като него не е имало и едва ли ще има.

- Но вие постигнахте във футбола много повече от него, а той завърши кариерата си в затвора... – Ние просто живяхме по различен начин. Когато аз спях в леглото си, Джордж танцуваше с красавици от нощните барове. Когато аз ставах за тренировка, той още спеше. Така загуби всичко и пропадна. Жалко, че не можа да използва до край това, което му бе дала природата. Беше наистина гениален..

- Кой е най-големият проблем на сегашния футбол? – Бруталността на терена, незачитането на съперника – това е най-опасният проблем, който вече се превръща в смъртоносна болест за футболната игра.

- Доста години изминаха от времето, когато вие бяхте на терена, много промени настъпиха в играта пред всички тези години. Все пак кое във футбола се оказа непреходно, кое не загуби своята стойност до днес? – Самата игра е непреходна. Разбира се, това е казано много общо. В спортен план винаги ще бъде актуална мотивацията и всеотдайността в борбата за топката. Без това никой отбор не е стигнал до успеха. Иначе от човешка гледна точка непреходното във футбола е това, че той най-лесно разрушава преградите между хората, ликвидира отчуждението, създава нови приятелства и симпатии. Затова играта е жива и ще живее. Затова съм и аз сред вас в тези чудесни дни...

Статията е изготвена с помощта на книгата "Футболни гости" - Георги Бойчев 1990г.