SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

SportaBG.com продължава поредицата си “Футболни гости”, която върви успоредно с тази за "Великото дерби - Левски - ЦСКА".

Следващите статии ще дадат възможност на българските приятели на футбола да се срещнат и запознаят отблизо с редица известни футболисти от световните терени. Предлаганите разговори са осъществени по времето, когато различните състезатели, треньори и специалисти са гостували в нашата страна за футболни срещи на клубно и национално ниво. Днес отблизо ще ви представим Мишел Платини.

Футболните специалисти нарекоха 1984-а “годината на Платини”. И наистина тогава той спечели толкова отличия, колкото не бяха но силите на нито един футболист преди него. Мисля, че няма да бъде скучно, ако изброим крайните продукти на неговия невероятен успех в рамките на спомената година – европейски шампион с отбора на Франция, шампион на Италия с Ювентус, носител на Купата на националните купи, голмайстор на европейското първенство, голмайстор на италианския шампионат, най-добър футболист на Италия, носител на “Златната топка” за най-добър играч на Европа. Накрая дойде и наградата за най-добър футболист в света, присъдена му от английското футболно издание “Уърлд Сокър”. Разказват, че когато главният редактор на списанието се обадил на Платини да му съобщи новината за голямото признание, с типичното си чувство за хумор французинът отговорил: “Това не ме учудва. Изненадан съм само от едно – че англичаните все пак разбират от футбол!”

С блясъка на всички свои отличия година по-късно Мишел Платини гостува в нашата страна  като участник в мача България – Франция.

Ето и част от едно негово интервю:

- Кажете, Мишел, сега, когато сте на върха и сте постигнали всичко във футбола, с какво ще ви привлича играта, какво ви стимулира да излизате на терена? – Много е трудно, когато си стъпил на върха, да се задържиш там. Затова аз се стремя да не загубя онова, което съм постигнал, да не сляза надолу. Освен това имам задължения и към младите играчи в отбора, искам да им предам своя опит и знания, да им помогна да се утвърдят в големия футбол. Те разчитат на мен и аз трябва да им подам ръка. Това е едно от нещата, които ме привличат на терена.

- След европейското първенство Идалго бе казал за Вас, че сте роден да побеждавате. Какво мислите за това? Вярвате ли в предопределеността на съдбата? – Не. Истината е, че съм работил много и продължавам да работя. Често ваши колеги ме питат например, защо моите свободни удари продължават да изненадват вратарите, въпреки че вече всички познават начина, по който ги изпълнявам. Казвам им да дойдат и да ме видят след тренировка, когато оставам близо час и от 30 метра целя носна кърпа, закачена на гредата. Това е всичко. Разчитам винаги на себе си и когато съм на терена, правя всичко възможно, за да спечеля.

- Все пак отричате ли ролята на шанса във вашата професия? – Безспорно той е необходим. Моят най-голям шанс например е, че вече 15 години играя футбол без сериозни контузии. Днес това е важна предпоставка за успеха, тъй като при зачестилите грубости много талантливи футболисти завършват преждевременно своята кариера. - Специалистите все по-често Ви сравняват с Пеле... – Пеле за мен не е приятел или колега, а бог във футбола. Един простосмъртен не може да се сравнява с бога.

- Вашият талант блесна с пълна сила, когато отидохте да играете в Италия. Как ще обясните този факт? – Мисля, че играех добре и във Франция, но италианският шампионат е много по-популярен и за проявите на футболистите, които играят в него, се говори много повече. Когато вкарах гол във Франция, не го знаеше никой, а сега, когато вкарам в Италия, го знае целият свят.

- Само това ли е разликата между френския и италианския футбол? – Не, разбира се. Във Франция се играе по-бързо, по-нападателно, по-зрелищно. Но недостатъчно ефективно. Италианците умеят да се защитават добре и са по-разумни в играта, винаги търсят сигурността, а не атракцията.

- Какво дължите на Мишел Идалго? – Това, че ме избра.

- Само това ли? – Освен че ме избра, той ме постави в центъра на един отбор, чийто манталитет успя да промени изцяло. Той накара да зависи от останалите, от колектива. Идалго ни вдъхна много кураж и даде възможност на всички да играят според качествата си, да се изявят като личности.

- А какво ще стане с френския отбор, след като вие излезете от него? – Никой не е незаменим. Един добър играч не прави цял отбор. Нужни са поне 11 добри играчи и аз вярвам, че ще ги намерим. Имаме чудесно младо поколение, което дава големи надежди.

- Кажете нещо за вашето телевизионно футболно предаване “Номер десет”, което водите. – То се излъчва по телевизията на Монте Карло и е предназначено само за абонати. Записвам го всеки четвъртък след обяд. За мен е удоволствие да се занимавам с това предаване, защото чрез него виждам нови хора, излизам от футболната среда, научавам много за живота. За мен то е приятно странично занимание, което ми помага да се разтоварвам от напрежението в професията.

- Бихте ли се ориентирали към професията на телевизионен коментатор, когато се разделите с футбола? – Още не мога да кажа какво ще правя тогава. Нямам нищо против да се занимавам с подобна работа, но без да се ангажирам изцяло. Мисля, че човек трябва да работи в телевизията по призвание, иначе нещата излизат изкуствени. А не съм сигурен, че това призвание съществува в мен.

- Какво ви е най-приятно извън футбола? – Много обичам да слушам моята съпруга Кристел, която свири чудесно на пиано....

Вижте Мишел Платини в действие:

Статията е изготвена с помощта на книгата "Футболни гости" - Георги Бойчев 1990г.