Приятелят на Ивет Лалова бе част от щафетата на Италия в Дегу, която зае престижното пето място във финала на 4 х 100 м. 31-годишният Симоне Колио бе ядосан след последното си бягане на световното, но въпреки това отдели време за българските журналисти.
- Симоне, как мина състезанието за теб?
- Доста съм ядосан. С времето, което имахме на 1/2 финалите, можехме да вземем медал. Но във финала имахме проблеми с предаването на първи пост и след това на четвърти. Все пак сме пети в света, което не е лошо.
- Ивет обаче е седма.
- Нали! (смее се от сърце). Но все пак нейното класиране е доста по-престижно. Аз бягах в щафета с още четирима. Може да си помагаме. А тя се бореше сама.
- Ти успя ли да видиш бяганията й?
- Да. Гледах ги точно над финалната линия. Бях безкрайно изнервен, все едно аз тичах. Когато гледаш, е доста по-зле. Защото, когато си сам на пистата, си съсредоточен и мислиш само за себе си. А когато бяга човекът, когото обичаш, за когото ти пука, е много зле. Нервираш се, крещиш, скачаш. Изразходваш доста повече енергия, отколкото, като бягаш.
- Тя призна, че единствено ти си й казал още в началото на 2011-а, че ще бяга под 11 секунди и ще стигне до финал в Дегу.
- Да, бях сигурен. Твърдо сигурен. Защото го заслужава. Защото е трудно да се върнеш след това, което преживя. Не може едно момиче с толкова талант от Господ да страда толкова. Всяка година нещо се получаваше. Но накрая според мен тя намери вътрешния си мир. Може би от идването в Италия или от нашата връзка. Сега вече е истинска мъдра жена. През зимата видях, че тя намери отново спокойствието и скъса с миналото. Сигурен съм, че в Лондон ще бъде много добре подготвена. Защото за мен е важно жената до мен да е спокойна.
- Кога я забеляза за първи път?
- Доста отдавна. Бяхме заедно на олимпиадата в Атина. Но преди 3 години нещо се случи между нас и се събрахме.
- Всички питат кога е сватбата?
- Не сме планирали. Обичаме се много и сме сигурни във връзката си. Имаме време. Първо трябва да мине олимпиадата. Защото това ще са нейните игри. За мен не е толкова важно, защото вече съм на 31 г. Ще се борим за нещо в щафетата, но Лондон ще е нейната олимпиада. И съм сигурен, че тя ще постигне нещо изключително.
- Кои бяха първите български думи, които научи?
- Нека да помисля. Мисля, че бяха здравей, добър ден, наздраве, ракия... (смее се).