SportaBG.com е спортен български портал. В сайта можете да намерите хиляди новини от света на спорта, авторска фотогалерия, прогнози, резултати на живо и други

Родителите му са от Кот д'Ивоар, но Джибрил Сисе се ражда във Франция през 1981 г. Расте в легендарната академия на Ги Ру в "Оксер". Най-големите си успехи постигна с "Ливърпул" - Шампионска лига (2005) и Купа на Англия (2006).

Игра в "Марсилия", "Панатинайкос", "Лацио", "Съндърланд", "Куинс Парк" и катарския "Ал Гарафа".  Има трима синове - Касиус Клей, Принц Кобе (кръстен на Кобе Брайънт) и Марли Джаксън (на Майкъл Джаксън). Има и дъщеря Илона. Нейното име е татуирано на врата му. Освен футболист е диджей и дизайнер. На терена се появяваше с често променени боядисани бради и коси - нямаше как да го сбъркаш!  На летището в София в четвъртък го чакаха група родни фенове на "Ливърпул". Дойде за диджей парти в местността Отманли, край Бургас. В петък трябваше да играе мачле срещу отбора "Бургас Бийч" Интервюто му за "Труд" завършва с призив от Джибрил: "Нека хората дойдат на партито. Ще е супер купон!"

- Изненада ли ви посрещането в България? - Беше страхотно. Благодаря на феновете, че дойдоха на летището. Дано ги видя и на партито.

- Какво е усещането да играеш за такъв клуб? - Горд съм, че играх в този голям отбор. Велико бе спечелването на Шампионската лига през 2005-а. И по-скоро начинът, по който я спечелихме - губехме с 0:3, и то от "Милан", а победихме. Това е нещо, което не се забравя.

- Опишете празненствата след триумфа. - Честно казано, след мача бяхме шокирани. В хотела имахме празнична вечеря и ... нищо специално. Но на следващия ден се прибрахме в Ливърпул. Минахме през града с двуетажен открит автобус. Навсякъде имаше море от хора. Предполагам, че голямото парти е било именно в онази вечер, но аз на следващия ден заминах за лагер с националния на Франция, а после и да се женя. Така и не успях да се включа.

- Вярно ли е, че Стивън Джерард е спал с купата? - Не знам, не знам (смее се)... аз си легнах рано!

- Страхувахте ли се за кариерата си след двойното счупване на крака срещу "Блекбърн" преди 9 години? - Да, мина ми през ума, че това може да е краят. Но ден след ден си казвах, че ще се върна. Аз съм силен характер. След първите няколко тежки дни не съм и допускал, че няма да се върна на терена.

- Година по-късно пак счупихте крак в последната контрола на Франция преди световното. Колко бе тежко да гледате по телевизията? - Не толкова самата контузия ме съсипа, а моментът. Аз бях титулярен избор в атака до Тиери Анри. Това щеше да ми е второто световно след 2002 година. Но си казах - веднъж вече се върна, направи го пак!

- Помните ли последното си идване в България? - Не. Припомнете ми.

- Беше мач ЦСКА - "Ливърпул" в квалификация за Шампионската лига през лятото на 2005-а. Имаше скандал с обиди от трибуните към вас... - Аха, окей. Не е било нещо сериозно, защото дори не си го спомням. Това е част от човешката природа. Винаги се намира по някой глупак, а не може да изгониш всички фенове от стадиона.

- Защо? Как се играе на празни трибуни!? - О, ужасно е! Скука. Футболът без фенове е нищо, пълен боклук.

- Казват, че имате 40 татуировки... - Не е вярно, 33 са.

- Само толкова? Има ли футболни сред тях? - Имам две на "Ливърпул". Направих си пет звезди на ръката, след като спечелихме Шампионската лига. "Ливърпул" е вдигал купата пет пъти, затова - пет звезди. Другата е с емблемата.

- Днес сочат Марио Балотели и Неймар като законодатели на мода на терена. Как мислите вие? - Не бива да питате мен за тях, а тях - за мен! Аз го правих преди тях! Познавам добре Марио, чудесно момче е. Още преди години на терена аз исках да дам нещо различно. И с прическите, които сменях, и с татуировките. Аз и Дейвид Бекъм бяхме първите със собствен ярък стил на терена. Ние внесохме тази промяна. Сега всички млади играчи го правят - татуировки, прически...

- Облечен сте в дрехи "Мистър Леноар". Това е ваша дизайнерска марка. Как вървят нещата? - Започнахме през ноември миналата година и се справяме отлично. Дрехите ни са харесвани от младите. Е, някои хора понякога не ги разбират.... Както и това как аз - футболистът, се занимавам с мода. Но обичам модата и музиката. Имам време за всичко. Ако си добре организиран, ще имаш време за това, което харесваш.

- Защо в дрехите ви преобладава черното? - Аз обичам черния цвят. Преди носех и проектирах сума ти разноцветни дрехи, но сега остарявам и наблягам на черното и сивото.

- Оженихте се обаче в червен костюм. Заради "Ливърпул" ли беше? - Не, не. Бях обещал на майка ми, че като се оженя един ден, ще съм в червено. Имах голям късмет, че когато се случи, играех в "Ливърпул", а не в "Евертън" например. Тогава щях да загазя...

- Сега сте и диджей. Как започна тази ви страст? - Всичко започна преди петнайсет години. В началото се забавлявахме с приятели в гаража. Наши си работи, просто за удоволствие. Но след това срещнах доста диджеи. Като например Давид Гета (диджей №5 в света според актуалната класация - б.а.). Те ми предадоха страстта. Пред публика е страхотно! Преди четири години започнах да пускам музика и из клубове. Но само през лятото, не когато има сезон във футбола.

- Няма ли да композирате футболна песен? - Може би, един ден. Добра идея. Можем да направим например парче за "Ливърпул"!

- Може би ще срещнете у нас Димитър Бербатов. Какво е мнението ви за най-добрия ни футболист? - Чудесен играч, невероятно техничен. Хората понякога не го разбират. Има си стил, това си е той на терена. Натурален талант е и няма нужда да ни обяснява защо е такъв или онакъв. Какъв е проблемът, че не празнува головете си много бурно например? И това съм чувал. Нали топката е в мрежата!? Не е ли това, което се иска от него?

- Когато говорим с вас за футбол, не можем да не питаме за Ги Ру - вашия откривател и легенда във френския футбол. - О, това е един много специален човек за мен. Забравете думите треньор и мениджър. Той ми е баща. Преди два дни говорихме по телефона. Той ми бе кум на сватбата. Всяко решение в моя живот е свързано с разговор поне по един час с Ги Ру. Много специален човек, забележителен!

- Касиус Клей е името на първия ви син. Това ли е спортният ви герой? - Това е идолът ми. Затова кръстих първия си син на него (Касиус е на 7 г. - б.а.).

- Малкият бокс ли ще играе или футбол? - Той вече играе футбол, човече! Тренира в академията на "Ливърпул". Може да е следващият Сисе в отбора. Сисе-Клей - бъдещето на "Ливърпул". Добре звучи, не мислите ли!