Той е като Моцарт. Това казва за гения на снукъра Рони О’Съливан китаристът на „Ролинг Стоунс” Кийт Ричардс. Подобни сравнения обаче не са комплимент, а са нещо нормално за Съливан.
Най-скъпо продаваният художник в света Деймиън Хърст например твърди, че британецът играе, както рисуват Пикасо или Ван Гог. За Стив Дейвис, рекордьор по спечелени титли в снукъра, „той е най-големият гений във всички спортове”. Таланта му усещат дори лаиците, които не разбират играта. Но спонсорите имат други изисквания.
Повечето професионалисти пристъпват към масата като математици и играят като роботи – понякога по 14 часа. В добрите си дни обаче О’Съливан превръща снукъра в шоу. Заради бързината му го наричат Ракетата. Ударите му са перфектни – еднакво прецизни и с лявата, и с дясната ръка. През 1997 отбелязва максималния брейк от 147 точки за невероятните 5,20 минути. По девет секунди на топка. И е постигал най-високия резултат в снукъра десет пъти...
Проблемът е, че има и лоши дни. Тогава не се получава нищо и О’Съливан
работи като двигател без масло
Затова се отказа от Откритото първенство на Германия, а след това отпадна в три поредни турнира, важащи за световната ранглиста. На шампионата в Китай положението също не е розово. И при всяка негова поява светът се чуди дали ще има добър, или лош ден. Само че и той самият не знае.
Според специалистите с таланта си О’Съливан би трябвало да доминира както Тайгър Уудс в голфа. През 20-годишната си кариера като професионалист е можело да е световен шампион много повече от три пъти (2001, 2004 и 2008). И да е затрупан от пари. Досега Ракетата е спечелил малко над 6 млн. паунда от наградни фондове (през 2010 в банковата му сметка влязоха 256 100 паунда). Спонсорите обаче го заобикалят. Няколко години с него работеше букмейкърската къща 888.com, но договорът им беше разтрогнат. На нейно място дойде Money Shop – най-големият паричен оператор във Великобритания. Тя постави логото си на сакото на О’Съливан и заяви, че това е отлична възможност брандът да се наложи в медиите. Но си остана единствената, която търпи капризите му. Защото спонсорите не обичат катастрофите, а биографията на О’Съливан е поредица от обрати.
Признат е за дете чудо на 10 години. Таланта му открива баща му, Рони старши, който е собственик на верига секс магазини. Момчето бързо започва да печели турнири и да чупи рекорди. Първата катастрофа обаче идва през първия му сезон на професионалист, когато е на 16. Баща му е арестуван, след като в пиянски побой е наръгал един мъж с нож. Осъден е на 17 години затвор. Така все още непорасналият син трябва да се оправя в професионалния тур без своя ментор.
И въпреки че на 17 печели шампионата на Великобритания – втория по важност турнир в света - година по-късно се чуди дали да не се откаже. Пита се какъв е смисълът, и тези мисли не го оставят. Нарича ги „моите демони” - когато се появят, не прави нищо по цял ден. А
лекарите му поставят диагнозата „клинична депресия”
Снукърът му помага, но често не е достатъчен. Колегите му са скучни, а грешките го влудяват. „Понякога не мога да издържам. Виждам колко щастливи са другите. И си мисля – аз съм два пъти по-добър от тях и въпреки това съм нещастен.” И тъй като спортът не помага, търси отдушник. Купони, алкохол, марихуана, бързи коли, голф – О’Съливан пробва всичко до краен предел. „Това съм аз. Когато тренирам, тренирам, докато ми излязат мазоли, когато пия, пия цяла нощ.” Чашата прелива, когато майка му също влиза в затвора заради укриване на данъци. Купува си цялото меню на „Макдоналдс”, пуши един джойнт и се обажда на поръчки за пица, за да каже
Чувствам се като Елвис, преди да умре
О’Съливан успява да излезе от бездната. Между 2001 и 2004 записва най-силните години в кариерата си. Следват нови тъмни периоди, през които продължава да търси изхода – психоанализа, хипноза, антидепресанти, един месец в манастир. Опитва всичко, но нищо не помага.
Разбира се, спонсорите не търпят такова непостоянство. Наградните фондове обаче са негови, когато се яви на турнир. Рони О’Съливан е на второ място в ранглистата по спечелени пари от наградни фондове след Стивън Хендри. Сега гледа към световното първенство, което ще се проведе през април в Шефилд. Но е далеч от титлата колкото никога досега. Демоните са още тук...
Източник: ''7 дни спорт''