Европейското първенство в Полша и Украйна завърши. Испания защити титлата си от 2008 година и е време за анализи. Днес SportaBG.com ще ви запознае с великите обрати на европейските първенства.
1960 година, Франция – Югославия 4:5 (полуфинал)
Драматична среща, която се помни вече 52 години. На полувремето Франция водеше с 2:1 и нямаше никакви признаци за предстоящата голова експлозия. „Петлите“ дори успяха да промушат още два гола независимо от усилията на полузащитника на Хайдук (Сплит) Анте Жанетич и получиха два гола, за да се стигне до 4:2 точно 15 минути преди края на срещата. Но трите гола в последните пет минути преобърнаха мача с главата надолу по невероятен начин и пратиха Югославия на финал срещу СССР.
1976 година, Юголавия – ФРГ 2:4 (полуфинал)
За половин час Югославия като домакин на първенството два пъти пробиват вратата на световния и европейския шампион Германия. Отборът на Хелмут Шол обаче отказва да капитулира и осем минути преди края на редовното време резултатът вече беше равен. Играят се продължения, в които резервата Дитер Мюлер вкара още два гола, като по този начин постигна хеттрик и изправи ФРГ на финал срещу Чехословакия.
1996 година, Русия – Чехия 3:3 (групова фаза)
Мач на постоянни обрати, който за малко не изхвърли Чехия от Евро 96 още в групите. Те поведоха с два гола до 20 – ата минута, които обаче бяха заличени веднага след полувремето. Дори изоставаха с един гол 5 минути преди края на мача. Загуба щеше да означава, че Италия продължава напред на мястото на играчите на Душан Ухрин. Спасението за 3:3 идва от Владимир Шмирец две минути преди края. Този драматичен завършек отбеляза началото на един незабравим турнир за чехите, които играят финал срещу Германия.
2000 година, Югославия – Словения 3:3 (групова фаза)
Да се твърди, че всичко е решено срещу Югославия, когато остават още 30 минути до края на мача, не е добра идея. Дори препятствието да е от висотата на Еверест. Словения не само водеха с 3:0 след два гола на Златко Захович и един на Миран Павлин, но и също така бяха с човек повече след изгонването на Синиша Михайлович. Но Югославия не искаха и да си помислят, че могат да загубят мача, и докараха резултата до 3:3 с голове в 67,70 и 73 – ата минута. А изчистване от голлинията на Иван Дудич гарантира резултата.
2000 година, Югославия – Испания 3:4 (групова фаза)
Испания наистина изглеждаше мъртва и погребана, когато последният им мач от груповата фаза вървеше към своя край. Отборът на Хосе Антонио Камачо трябваше да спечели, за да достигне четвъртфиналите, но влизайки в допълнителното време, отборът губеше с 3:2 от играещия с човек по – малко Югославия. Свободният удар на Мендиета изравни резултата, но те все още се нуждаеха от още един гол. Алфонсо Перес направи необходимото и обратът беше на лице. Югославия може да бъдат утешени от факта, че и те преминаха напред.
2000 година, Холандия – Югославия 6:1 (четвъртфинали)
Това беше песен, изпята само от страна на холандците, и остава единственият случай в историята на финалите в еврошампионат, в който даден отбор вкарва шест гола. Три от тях отбеляза Патрик Клуйверт – човек, който в разгара на кариерата си има очи само за задната част на мрежата и любезно съдейства на жизнената игра на Марк Овермарс по крилото. И все пак не става въпрос за отделни играчи – това бе колективно унищожаване на тима на Югославия, отбор, който се представи толкова добре в груповата фаза.
2004 година, Хърватия – Англия 2:4 (групова фаза)
След като се появи в Португалия с два гола срещу Швейцария, дойде и мачът, в който Уейн Рууни наистина блесна на европейската сцена. Отборът на Свен – Горан Ериксон изоставаше в резултата още от самото начало, но с голове на Рууни и на Пол Скоулс Англия се върна в играта. И двата тима дадоха всичко от себе си в заключителните 20 минути, но влиянието на Рууни вече бе осигурило преминаването на „трите лъва“ след груповата фаза за първи път на чужда земя.
2012 година, Португалия – Холандия 2:1 (групова фаза)
Прогнозите преди препоследната среща от група “B” на Евро 2012 бяха, че Холандия най – после ще победи и ще регистрира първи точки. Да, ама не. Човекът, на който „оранжевите“ трябва да са „благодарни“ се казва Кристиано Роналдо. Острието на Реал (Мадрид) заличи попадението на Рафаел ван дер Ваарт, а освен това вкара още един гол, който прати „мореплавателите“ четвъртфинал.
Александър Йорданов