Алесандро Дел Пиеро е един от най-добрите футболисти, състезаващи се в момента. Той стана емблема на Ювентус, на който остана вече 18-ти сезона верен. За клуба има записани 647 мача и 278 гола във всички турнири за. Днес Дел Пиеро навършва 36 години, като може да му пожелаем да играе поне до 41.
Дел Пиеро е роден в Конеляно, провинция Тревизо, а на 13 години започва да тренира футбол в Падова, където през 1991 прави своя дебют в мъжкия футбол. В първия си сезон той записва 4 мача в Серия "Б". Във втория си сезон в Падова, отново в Серия "Б", той изиграва 10 мача и вкарва първия си гол в кариерата, който впоследствие се оказва и единственият гол вкаран от Дел Пиеро за друг тим. Той успява да впечатли скаути на Ювентус и е привлечен през лятото на 1993 година.
За Ювентус Дел Пиеро дебютира срещу Фоджа на 12 септември 1993 г., когато Джовани Трапатони го пуска в игра в 74-та минута. В следващия мач срещу Реджина - на 19 септември, той отново влиза като резерва в края и само минута по-късно отбелязва първия си гол с "бяло-черната" фланелка. Следват още няколко влизания в игра от резервната скамейка, за да се стигне до дербито с Милан на 6 март 1994 г., когато Алекс изиграва първия си мач като титуляр. На 20 март Дел Пиеро изиграва най-добрия си мач през този сезон, отбелязвайки хеттрик срещу състава на Парма.
В Евротурнирите дебютира на 15 септември срещу Локомотив Москва. На 13 март в мача срещу Дженоа Але получава два жълти картона и за първи път в кариерата си е изгонен от терена.
На 25 март 1995 г. дебютира в националния отбор срещу Естония (4:1).
Сезон 1995/1996 е повратен момент в кариерата на Дел Пиеро. През лятото Ювентус продава Роберто Баджо на Милан (според някои специалисти причината за това е Дел Пиеро), а Алекс подписва нов договор за пет години и около 11 милиона германски марки. Джани Анели и треньорът Липи са сигурни, че в лицето на Дел Пиеро имат прекрасен наследник на Баджо. Алесандро взима фланелката с легендарния номер 10, носен от неговите идоли - Мишел Платини и Баджо. Ювентус остава на второ място в шампионата, но за сметка на това печели Суперкупата на Италия (1:0 срещу Парма) и Шампионската лига (срещу Аякс - 1:1 след продължения и 5:3 след изпълнение на дузпи), като с основен принос за това е Дел Пиеро с ефектните си голове и други отигравания. Освен първия от вече споменатите голове "а ла Дел Пиеро" (срещу Борусия Дортмунд) се помнят и попаденията му срещу Стяуа, Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид. В края на 1995 г. Алекс става четвърти в класацията за Златната топка с 57 точки, като пред него са класирани Джордж Уеа (144 т.), Юрген Клинсман (108 т.) и Яри Литманен (67 т.). През този сезон Дел Пиеро записва 43 мача и 13 гола: 29/6 за първенство, 11/6 в Шампионската лига, 2/1 за Купата на Италия и 1/0 за Суперкупата на Италия.
1996/1997
През декември в двубоя за Междуконтиненталната купа Ювентус побеждава Ривър Плейт с гол на Дел Пиеро, който е избран за играч на мача. През януари и февруари се играят мачовете за Суперкупата на Европа срещу Пари Сен Жермен - общ резултат 9:2 с два гола на Алекс във втората среща. В края на февруари Алекс получава контузия и пропуска мачовете на отбора си до средата на май - общо 12 във всички турнири. Той обаче е здрав за финала на Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд. Влиза в игра през второто полувреме и вкарва поредния си гол-шедьовър - този път с пета, но Юве губи срещата с 3:1. През този сезон печели и втората си шампионска титла. Въпреки пропуснатите заради контузията мачове, Алекс е голмайстор на отбора във всички турнири. Статистиката за сезона изглежда по следния начин: общо мачове/голове 35/15, за първенство - 22/8, за Купата на Италия - 4/0, в Шампионската лига - 6/4, за Междуконтиненталната купа - 1/1 и за Суперкупата на Европа - 2/2.
1997/1998 Следват убедителни прояви в първенството и Шампионската лига - мачове, в които си партнира прекрасно с новопривлечения Филипо Индзаги. Във всички турнири двамата вкарват общо 59 гола. Але успява да отбележи два хеттрика - на 21 декември 1997 г. срещу Емполи (5:2) в Серия А (най-бързият хеттрик на Дел Пиеро - за 28 минути) и на 1 април 1998 г. в полуфинал на Шампионската лига срещу Монако (4:1). Кръг преди края на шампионата Юве си осигурява нова титла. На международната сцена достига за трета поредна година финал на Шампионската лига, но там целият отбор играе слабо срещу Реал Мадрид и губи с 1:0. Утешението за дел Пиеро е, че става голмайстор на тазгодишното издание на турнира с 10 гола, сред които някои доста красиви.
Алекс печели наградата за италиански футболист №1 на Серия А за сезон 1997/1998 г.
1998/2001
Нов повратен момент в кариерата на Дел Пиеро след тежката контузия през 1998 г. е смъртта на баща му Джино в седмицата преди мача с Бари на 18 февруари. Алекс пропуска всички тренировки на отбора, но на мача влиза като резерва и отбелязва победния гол малко преди края. Той посвещава този гол на баща си. След този мач Але започва да играе по познатия си начин и няколко години след това обяснява тази промяна по следния начин: "...смъртта на баща ми опрости моята игра. Съзнанието ми се лиши от някои мисли и съмнения, които ме мъчеха и за които съм размишлявал. Престанах да обръщам внимание на чуждото мнение за играта ми. Покрай болестта на татко разбрах, че има далеч по-неразрешими проблеми. Футболът беше моят живот, но животът не е само футбол. Добрата ми игра може би се дължи на факта, че осъзнах това."
2001/2002
През този сезон Дел Пиеро отново е във вихъра си. Новият "стар" треньор на Ювентус е Марчело Липи и това гарантира на Алекс титулярно място в атаката, където отново си партнира с Трезеге. Техен партньор в по-задни позиции вече е Павел Недвед, който идва на мястото на продадения Зинедин Зидан. Дел Пиеро и Трезеге са новата изключително резултатна нападателна двойка на отбора след Дел Пиеро - Индзаги. Двамата вкарват общо 54 гола във всички турнири. На 29 август 2001 г. в мача срещу Венеция Алекс вкарва своя гол номер 100 за Ювентус. В първенството Юве тръгва добре, но следват няколко по-слаби мачове. Пет кръга преди края Интер има комфортна преднина, но бианконерите печелят всичките си мачове до края без допуснат гол (Дел Пиеро и Трезеге отбелязват по пет гола), а Интер печели само два и по този начин Ювентус печели титлата с една точка преднина пред Интер. Юве стига и до финал за Купата на Италия, но губи от Парма.
2002/2003
Един от най-силните сезони на Дел Пиеро той вкарва в първите 12 мача за Юве 12 гола освен това в началото на сезона Юве е с нова титла Суперкупата на Италия спечелена срещу Парма, като Алекс реализира и двата гола. В Серия "А" Юве е безапелационен печелейки със седем точки преднина пред Интер първенството, като Дел Пиеро е с основна заслуга. В Шампионската лига Ювентус достига пореден и за момента последен финал за Шампионската лига, където на полуфинал разбива с 3:1 в Торино Реал, а Дел Пиеро е най-добрия на терена и вкарва феноменален гол за победата. На финала обаче торинци нямат късмет и губят след дузпи 2:3, при изпълнението на дузпите Алекс вкарва.
2003/2004
Следващият сезон обаче не е добър както за Дел Пиеро така и за целия отбор Алекс е контузен доста време и играе само 31 мача за цял сезон, в които вкарва 16 гола. Това обаче стига само за спечелена Суперкупа и загубен финал в турнира за Купата на Италия.
2004/2006
Двата сезона, в който "бианконерите" печелят Скудетото, но Алекс е в конфликт с новият треньор Фабио Капело. Дел Пиеро изиграва и не много убедителни мачове, а в някой срещи е и резерва все пак той отново играе чудесно и спомага за двете титли, които впоследствие бяха отнети.
2006/2007
През този сезон след скандала "Калчополи" Ювентус е изхвърлен в Серия "Б" и започва с -17 точки, а освен това са взети и двете титли спечелени в предходните два сезона. Дел Пиеро остава заедно с доста от звездите на Юве макар, че някои напускат той повежда отбора в може би най-трудния момент за черно-белите. Той не само, че остава ами става и голмайстор на отбора, които завършва на върха в Серия "Б" пред Наполи и Дженоа и се завръща там където е мястото на отбора. Алекс вкарва 23 гола в 37 мача.
2007/2008
Повече от великолепен сезон за Дел Пиеро и компания. Отборът с новия треньор Клаудио Раниери постига очакваното завръщане в Шампионската лига завършвайки трети в крайното класиране. Дел Пиеро бележи 24 гола в 41 мача във всички турнири.
2008/2009
Завръщането в Шампионската лига е подпечатано с 5 уникално красиви и важни гола на Дел Пиеро, а в Серия "А" той вкарва 250-тия си гол в най-висшия ешалон на италианския футбол и подобрява поредния рекорд на легендата Джанпиеро Бониперти. Сезонът обаче е разочароващ, след доста злощастна загуба от Челси на осминафиналите за Шампионската лига все пак Юве влиза в топ 4 и отново се класира за най-комерсиалния футболен турнир.
2009/2010
Един от най-тежките сезони за Ювентус от доста време насам. Дел Пиеро изиграва 29 мача, в който вкарва само 11 гола. Отбора постига много слаби резултати записва цели 15 загуби в Серия "А" и едвам се класира за Лига Европа хващайки последното възможно място, а в Шампионската лига отбора отпадна от още в групите, а в Лига Европа допусна унизителна загуба от Фулъм с 4:1 в Лондон, след като първия мач в Торино завърши 3:1 за Юве. Сезонът като цяло е слаб за Дел Пиеро, който влизаше по-често като резерва, а освен това беше и контузен известно време.
2010/2011
Дел Пиеро започна чудесно новия сезон, но Ювентус продължи с колебливите игри, капитанът има 16 мача и 6 гола, който са изключително важни до момента. Самият Дел Пиеро заявява многократно, че има сили да играе още поне 5 сезона, което определено е добре за футбола като цяло, както и естествено за Ювентус.
Алекс дебютира за националния отбор на Италия на 25 март 1995 в евроквалификация спечелена с 4:1 срещу Естония.
От тук той е несменяем титуляр и в националния отбор, където записва нови успехи.
Дел Пиеро е европейски вицешампион от 2000 година с Италия, както и Световен шампион от 2006 със "скуадра адзура".
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, КАПИТАНЕ!!!
ОТ ДВАМАТА НАЙ-ГОЛЕМИ ФЕНОВЕ НА АЛЕКС - Валентин Видолов и Деян Бинтев/SportaBg.com