Моуриньо остави своя гениален отпечатък на "Ноу Камп". Е, и не само на "Ноу Камп". А също и в сърцата на феновете на Реал, който може би вече си има треньор за следващия сезон.
Ако приемем, че футболът е състояние на душата, очевидно е, че португалският треньор бе голямата надежда на бялата публика, за да не стигне Барса до финала на "Сантяго Бернабеу". За всеки случай е жалко, че испанският футбол изгуби своя представител в Шампионската лига.
Но Моуриньо излезе победител от полуфинала не само по сантиментални причини, които касаят всички от Реал. Той бе помитащ и на футболния терен. Моуриньо подготви съвършено двата мача и спечели двубоя с Гуардиола в Милано и в Барселона. Превъзхождаше в първия мач и направи нужното в реванша. Вече може да каже, че той е първият треньор, успял да спре всемогъщата Барса.
От началото се видя, че на домакините им се пише лошо. Мачът на черната дъска бе спечелен от Моуриньо. Както и мачът с другия тип футбол (в Милано). Треньорът трябваше да успокои своите играчи, за да успеят да превъзмогнат и едно отчайващо съдийство. Интер трябваше да работи и срещу Барса, и срещу рефера. Италианците нямаше да се измъчат толкова в последните минути, ако съдията бе отменил гола на Пике за засада. До гола Интер въобще не се измъчи. Играта на Барса, предвидима и бавна, разчиташе на индивидуални фойерверки. Нямаше нищо общо с изумителните представления в някои предишни нощи. Всичко отстъпи пред могъществото на Моуриньо. Така след 38 г. Интер отива на големия финал. Авторът на този шедьовър остави своя подпис. Някой си Жозе Моуриньо. Един гений.
В-к ''Марка''