You are here:   Home Европейски футбол Шампионска лига Пет незабравими победи на английски отбори над италиански

Пет незабравими победи на английски отбори над италиански

Петък, 12 Февруари 2010 14:54 SPORTABG

Другата седмица започват срещите от елиминационната фаза на Шампионската лига. Два италиански отбора ще се срещнат с два английски в титаничен сблъсък. Отбори на големи играчи като Роналдиньо, Бекъм и Индзаги от Милан, които ще се изправят срещу Уейн Руни, Димитър Бербатов и Майкъл Оуен от другата страна. Младостта и амбицията на Леонардо срещу опита и интелекта на сър Алекс Фъргюсон.

В другия мач, Интер на "Специалния", непримирим и вечно недоволен Жозе Моуриньо срещу спокойния и пресметлив "татко" Карло Анчелоти и техните "войници": Дрогба, Лампард, Тери,които ще се изправят срещу намиращият се в отлична форма Диего Милито, Снайдер и бразилското дуо в защита Маикон и Лусио. Връщайки се назад във времето могат да се споменат много сблъсъци между италианци и англичани в които вторите са триумфирали. Ние ще споменем само пет от тях.

1. Лийдс - Милан 1:0

ст. "Елън Роуд", Англия, 19.09.2000

Лийдс нанесоха изненадваща загуба на Милан на фона на поройния дъжд в Йоркшир. По всичко личеше, че Милан ще си тръгнат от Англия с точка, когато две минути преди края, ужасяващата грешка на бразилския вратар на Милан Дида донесе трите точки на йоркшърци. Бразилеца изпусна топката изстреляна от повече от 25 метра от Лий Бойър. Тази победа имаше огромно психологическо значение за играчите наа Дейвид О' Лиъри, имайки предвид загубата им в първия мач от група Н при гостуването на Барселона с 4:0.

Много бяха хората, които очакваха, че "белите" ще получат урок от италианците, но играчите на Лийдс бяха решени да не загубят този мач. Оливер Бирхоф бе тотално обезличен и единствено спорадични включвания от Андрий Шевченко маркираха атаката на италианците. Отделно от това, Барселона загуби същата вечер от Бешикташ и това съхрани надеждите на англичаните за продължаване напред в турнира.  Един от най-добрите онази вечер бе Доминик Матео, който заедно с Бойър и Оливие Дакур не спряха да тормозят италианските защитници. На вратата, Найджъл Мартин спаси всичко, което имаше да се спасява и обезсърчи играчите на Милан. На реванша в Италия им беше нужна точка, за да продължат, и те я постигнаха, за да се класират напред, минавайки през Лацио, но отстранени от Валенсия в полуфинала.

Това беше изключително представяне на Лийдс, което нямаше да се осъществи без победата над Милан в Англия. Представяне, което феновете на йоркширци си спомнят с носталгия виждайки къде се намира техния отбор в момента.

Лийдс: Мартин, Кели, Харт, Дюбери, Милс, Бойър, Баке, Дакур, Матео, Бриджис, Смит
Милан: Дида, Чамот, Костакурта, Малдини, Хелвег, Албертини, Джунти, Коко, Гулиелминпетро, Бирхоф, Шефченко

 

2.Лацио - Челси 0:4

"Стадио Олимпико", Рим, 04.11.2003

В състава на Челси личаха имената на двама играчи на "римските вълци" - Хуан Верон и Ернан Креспо. Именно благодарение на тях двамата след четвърт час игра англичаните поведоха с 0:1 след като Серени не се намеси добре при спасяването на удара на Верон и Креспо отбеляза попадение във вратата на бившия си клуб. В края на полувремето, просташка постъпка на Синиша Михайлович срещу Адриан Муту бе подмината от руския рефер на мача. Сърбинът ритна Муту, а след това и го наплю. Само двадесет минути обаче по-късно, грубо влизане в краката на Дъф го лиши от участие в мача след като получи жълт картон. Три години по-рано, той бе наказан за расистки обиди срещу Виейра. Малко след това, в средата на втората част Карло Кудичини прояви своето майсторство изваждайки удари на Станкович и Коради и по този начин, запази вратата на англичаните суха. Дъф и Гудйонсен "довършиха" домакините за 0:4.
Лацио: Серени, Дзаури, Коуто, Михайлович, Фавали, Станкович, Ливерани, Албертини Фиоре, Коради, Индзаги (Муци, Негро, Лопес)

Челси: Кудичини, Джонсън, Галас, Тери, Брид, Верон, Макелеле, Лампард, Дъф, Креспо, Муту (Коул, Гудйонсен, Грьонкяр)

3. Манчестър Юнайтед - Рома 7:1

10.04.2007

Червените дяволи показаха демоничен футбол през тази вечер като не просто победиха, а унижиха, унищожиха Рома в онази вечер оставяйки следа в историята на англо - италианските сблъсъци и в европейския футбол въобще.

В Рим, "вълците" бяха били драматично Юнайтед с 2:1 и голяма част от зрителите очакваха всичко друго, но не и това, което предстоеше.

Чувстваше се напрежението около тази среща, и то не само заради безредиците на трибуните по време на мача и сблъсъка на англичани и италианци преди срещата. Залогът бе класиране на полуфинал за ШЛ. За Юнайтед беше въпрос на чест след загубата в Рим, за Рома път към връщане на славното име на клуба в Европа и постигането на нещо значимо за пръв път от много години насам.

Самият мач започна неочаквано, след като Рома бе отбора, който имаше възможност да открие резултата, но удара на Тоти мина встрани от вратата. В 11-та минута Роналдо направи рейд към италианската врата и подаде на Карик, който с красив и техничен удар започна началото на края за Рома в тазгодишната кампания на Рома в ШЛ. Шест минути по-късно страхотна атака на Гигс бе завършена с пас към Смит, който направи 2:0 и публиката изригна. Още този резултат стигаше на англичаните, за да продължат напред. Но това не бе всичко в мача. Зашеметяваща контраатака малко по-късно започната от Роналдо мина през Гигс, който центрира в наказателното поле и намери Рууни - 3:0. В края на първата част отново след контраатака топката попадна в Роналдо, който реши този път да завърши сам атаката и го направи нанасяйки безмилостен шут, при който Дони нямаше какво да направи. И така, за едно полувреме, "червените дяволи" водеха с 4:0 на Рома. Преднина, която би накарала всеки друг отбор да успокои темпото и да "доиграе" мача, но Юнайтед просто не бяха "всеки друг" отбор тази вечер. Те имаха невероятна енергия, която трябваше да бъде освободена.

Рома беше един разрушен отбор, който искаше мача да е свършил, а тепърва предстояха вторите 45 минути. От своя страна англичаните играеха така сякаш са си почивали досега и тепърва започваха да играят.

Центриране на Гигс намери Роналдо, който заби топката във врата. Нямаше седнали зрители на стадиона и той избухна, за да приветства невероятния в този мач Роналдо. Малко след това изключителен удар на Карик извън наказателното поле създаде може би най-красивия гол за цялата кампания, а резултата вече беше 6:0. Даниеле де Роси вкара за 6:1 като това по-скоро бе изключение потвърждаващо правилото, отколкото утеха или връщане на самочувствието. Евра заби последния гвоздей в ковчега на Рома в Шампионската лига през този сезон отбелязвайки от разстояние за 7:1. Отстраняването на Юнайтед от Милан по-късно едва ли е било утеха за непредубедения италиански тифозо.

Манчестър Юнайтед: Ван дер Сар, Фърдинанд, Хайнце, О'Шей, Роналдо, Флетчър, Карик, Гигс, Рууни, Смит (Евра, Ричардсън, Солскяр)

Рома: Дони, Панучи, Мексес, Киву, Касети, Вилхемсон, Де Роси, Вучинич, Пизаро, Мансини, Тоти (Роси, Фати, Окака Чука)

4. Интер - Арсенал 1:5

Сан Сиро, Милано 25.11.2003

След като италианците бяха победили два месеца по-рано Арсенал в Англия с 3:0, с головете на Мартинс, Круз и Ван дер Мейде (Толдо спаси дузпа) се очакваше рутинна победа за Интер в Милано. В средата  първите 45 минути, многоходова комбинация на агличаните доведе до 0:1 сслед гол на Анри. Само осем минути по-късно Виери изстреля шут към Леман. Топката се отклони в Сол Кембъл и резултата бе изравнен. Второто полувреме започна повече от добре за Арсенал, когато след пас на Анри, Фреди Люнберг необоспокоявано направи 1:2. Арсенал "натиснаха" своя съперник и удари на Анри и Люнберг бяха отразени от Толдо. Анри бе във върхова форма и го доказа още веднъж като отбеляза за 1:3, а Еду и Пирес хвърлиха в ужас публика и играчи на италианците, които видяха 5 гола в своята врата.

Интер: Толдо, Кордоба, Санети, Канаваро, Матераци, Бреше, Дзанети, Ламуши, Ван дер Мейде, Мартинс, Виери (Паскуале, Алмейда, Круз)

Арсенал: Леман, Коул, Кембъл, Туре, Сиган, Люндберг, Пирес, Еду, Парлър, Кану, Анри (Силва, Алеадиер)

5.Милан Ливърпул 3:3

ст. "Ататюрк", Истанбул 25.05.2005

Въпреки, че не е победа в цифрово изражение, то всеки, който е гледал мача би казал, че това няма значение. Подценяване, късмет, чудо, са само от някои от определенията, които пристрастните към росонерите биха употребили обяснявайки това, което се случи в Турция. Героизъм, възкръсване, проява на изконния футболен дух, който витае града на Бийтълс или просто Ливърпул. Отборът, с който се свързват много драматични срещи на европейската сцена, биха споделили фенвете на "червените".

Най-неочакван бе първият голмайстор в срещата. Нещо, което може би трябваше да покаже, че това няма да е обикновена среща. В края на полувремето Креспо направи 2:0, а ударната сила на Ливърпул в лицето на Хари Кюъл малко по-рано напусна контузен. Отново Креспо в 43-та направи 3:0. И сякаш всичко в мача свърши. Резултат, който накара много фенове по света да изключат телевизорите и да напуснат баровете в които гледаха мача огорчени от продукцията на мърсисайдци.

Това, което се случи до края на мача е история.

Всичко започна от Джерард засякъл подаване на Рийзе - 3:1. Повече от 20 метра бе разстоянието, което делеше Шмицер от Дида, но удара му обърка вратаря - 3:2. След един час игра, Гатузо събори Джерард в наказателното поле. Нарушение, което и до сега някои фенове на Милан не приемат. Дида спаси шута на Алонсо, но той доби топката- 3:3 ...

Милан: Дида, Малдини, Кафу, Стам, Неста, Гатузо, Сеедорр, Пирло, Кака, Шевченко, Креспо (Руи Кошта, Серджиньо, Томасон)

Ливърпул: Дудек, Финан, Траоре, Хипия, Карагър, Рийзе, ДжерардГарсия, Алонсо, Кюъл, Барош (Хаман, Шмицер, Сисе)