Най – безотговорният футболист играл някога по българските терени, тичащият като обезумял бик след полов контакт с луда крава, подскачащ като необуздан кон из прериите на Тексас, надут, проскубан паун, но въпреки това с феноменално самочувствие.
Футболистът с огромното его преориентирал се в спортно директорския пост след подмолен преврат и превърнал се в накрая в старши треньор, с висше образование без диплома за средно. Футболистът не успял да си пробие път по западните терени въпреки огромния си хъс и манталитет на победител, но решил да пробие като старши треньор.
Там, по истинските футболни терени не става само с желание. Там се изискват и умения. По тези места ударите с лакти, блъскането на противников състезател и влизанията отзад се санкционират, дори когато се изрепчеш на съдията ти показват картон. Когато не си галеник на съдийската гилдия най – добре се виждат истинските ти умения, а неговите умения след пункта Калотина бяха разкрити, уменията му бяха сведени до нула. Разбра се, че идолът на синята агитка ще си остане само техен идол, поради простата причина, че качествата му позволяват да играе на едно единствено място – България и то само с помощта на хората в черно.
Този иначе толкова голям футболист не се подчинява на заповеди на треньори. Той е Най – Големият, а в едно телевизионно предаване видяхме какво се случва с Най – Големият, когато не се подчинява на правилат - изритват го като мръсно коте. Да, той беше изритан от новото място където попадна, защото там номерата не минават. Минават само тук. Както е известно тук е мястото на безпринципността.
Същият този син идол опропасти отбора си през авгуските жеги на 18 август 2008 гоидина срещу един така наречен „изкуствен отбор" от "изкуствена страна”. Той е мъж, той не може да си позволи да се скрие и е готов да се нагърби с най – опасните мисии без да е подготвен за подобна цел и разбира се тогава се проваля. Той се пожертва в една безмислена мисия и остави батальона си без водач в най – важната им битка.
Истинските мъже се подчиняват на заповеди, а не действат на своя глава, за да опропастят съотборниците си. Благодаря на Господ, че не сме във военно положение, защото именно подобни псевдо мъже са готови на всичко за своя медал за храброст, готови да жертват живота на околните за своята минутка слава.
Същият този син идол има невиждана власт в отбора и със невиждана скорост го води към пропастта, а арогантността му няма граници. Същият този човек в продължение на три години обещава след всеки мач един нов силен отбор, но с всеки следващ мач този отбор дълбае ли, дълбае в дупката. От време на време щастието му се усмихва, за да задържи главата си на повърхността, но след това отново започва да се пълни с пръст.
Като футболист за сините може и да значеше нещо, но като треньор той е едно нищо и двете не трябва да бъдат смесвани.
Снимка: Цветан Инджов/SportaBG.com